Александър Николов - голяма част от човешкия труд ще продължи да бъде автоматизиран - PARAi

Александър Николов – голяма част от човешкия труд ще продължи да бъде автоматизиран

Споделете този пост

Александър Николов е софтуерен разработчик в Zuhlke Engineering, част от Zuhlke Group. На 12-ти февруари ще води лекция за разработването на софтуер, управляващ индустриални роботи на високо ниво за швейцарска компания. Интервю с него взе Кристиян Михайлов

Zuhlke разработи решение за индустриални роботи. Алекс, разкажи ни повече за проекта, компанията и твоето участие?

Клиентът на проекта е швейцарската компания Bystronic. Това е компания, специализирана в производството на индустриални лазери, предназначени основно за рязане на метални листове, както и преси за огъване на метал, на които изрязаните вече елементи са оформени според нуждите. В повечето от случаите пресата се оперира от човек. Целта на Bystronic е автоматизация на процеса по огъването на частите чрез ръка робот (производителят на ръката робот е Kuka), поставен в оборудвана за целта мобилна клетка, която може да се прикачва към пресата и премахва, когато се налага човек да извършва операциите. Проектът Robot Manager, за който беше потърсено сътрудничеството на Zuhlke, е именно за управлението на въпросната ръка робот – създаване на програма от действия за взимане на изрязаните метални елементи, огъването им (в повечето случаи на няколко стъпки) и подреждането им на определените за това места. Потребителският интерфейс на предните опити се е оказвал отблъскващ за потребителите, и точно тук UX специалистите на Zuhlke правят предложение за нов, който силно впечатлява клиента и така се стига и до възлагане на изработването му. Колкото да участието ни – аз и колегата Иван от Zuhlke София се включихме към екипа преди около 4 месеца.

При управлението на индустриални роботи е нужна прецизност, какво е твоето мнение по отношение на софтуера за тях?

Robot Manager, както името подсказва, е софтуер от по-високо ниво – изготвяне на програма от действия, която роботът следва, за неговата прецизност е отговорен софтуерът на производителя му. Мога да кажа, че прецизността и бързината му са поразителни, дори плашещи 😊 когато го наблюдаваш в действие. В youtube има видео как Kuka робот играе пинг-понг.

Какво е важно при писането на софтуер за индустриални роботи?

Тестването! Както се убедихме неведнъж, симулацията и реалността могат да се разминават, не всяко обстоятелство може да бъде предвидено. Всяка грешка може да доведе до много скъпи повреди. Ключова е и постоянната комуникация с клиента, но най вече с крайните потребители – от какво точно имат нужда, какви проблеми искат да решат и какво да бъде оптимизирано. Кои функции всъщност не им трябват, не биха ползвали съответно няма смисъл да бъдат имплементирани.

Как очакваш, че ще се развие роботиката в следващите години?

Това е ясно – роботите са много по-прецизни, правят производството в пъти по-евтино, могат да работят денонощно, и позволяват “Outsourcing” на продукцията…. Не създават интриги на работното място, не членуват в синдикати 😊 Така че неминуемо голяма част от човешкия труд ще продължи да бъде автоматизиран.

На 12-ти февруари предстои да изнесеш лекция пред студенти от ТУ София, какво си им подготвил?

Ще покажа проекта, по които работим. Мисля да балансирам представянето на софтуерната страна с демонстрация на процеса, както и да разкажа за проблемите, които сме имали и как сме подходили към тях. Разбира се, най-вече се надявам да има въпроси, на които да дам отговори, ако съм пропуснал нещо интересно за аудиторията. Основната цел, която стои зад презентацията, за мен, е да покажа поредният интересен проект, който се ко-разработва в България и да запаля интереса на студентите към материята. Мисля, че хората не са достатъчно запознавани с нещата които се разработват тук, на българска почва, откъдето идва и липсата на оптимизъм и вяра в професионалното развитие.

Още новини

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2018 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2022 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - BG версия

Честито, вие подадохте вашето заявление за присъединяване към PARAi!

Представител на PARAi ще се свърже с Вас, за да уточни следващите стъпки. Моля, имайте предвид, че Вашето членство ще бъде активно след заплащане на членски внос: 

Данни за банков превод

Получател: Сдружение Професионална асоциация по роботика и автоматизация

IBAN: BG42RZBB91551010944083

Банка: Райфайзенбанк (България) ЕАД

Банков код: RZBBBGSF

Основание: Годишен членски внос