Българските примери във високотехнологичното земеделие (обзор)

Споделете този пост

Българските примери във високотехнологичното земеделие сякаш не са широко познати сред публиката у нас. Използват ли се системи за автоматизирано управление на капково напояване, прецизно торовнасяне, климат контрол, мониторинг на култури чрез дронове и умни устройства в българското земеделие ?

Повечето хора интуитивно биха отговорили: „не“ и вероятно ще са прави за голяма част от българското земеделие. Въпреки това, последните години интелигентното земеделие бележи истински бум в световен мащаб и дава възможност дори на държави с малка територия като Холандия да заемат челни места сред износителите на селскостопанска продукция.

Интелигентното земеделие навлиза и в България, като в страната ни се използват множество решения, но същевременно се разработват и български такива, които помагат на земеделците у нас да увеличават добивите, повишават безопасността и качеството на реколтата.

Българските решения в сферата на интелигентното земеделие:

Идеята зад Bevine е да свърже света на технологиите със света на лозарството, за да могат хората в лозарския сектор да имат повече информация за това какво се случва в насажденията им и да вземат възможно най-информирани решения. Идеята се рализира чрез разполагането на сензори в лозовите масиви за извличане на метеорологичните данни – температура и влажност на въздуха и почвата, влажност на листата, количество на валежите, скорост и посока на вятъра. Данните се обработват и анализират от софтуерната част на нашето решение и се визуализират с помощта на мобилното ни приложение. Тази година сме на етап валидация в 3 винарни, като целта е изтестваме максимално модела за болести, който сме разработили до момента и да го подобрим за следващия сезон.

Ondo с решение за автоматизирано управление в земеделието

Българската технологична компания Ondo предоставя система за автоматизирано управление на капково напояване, прецизно торовнасяне, климат контрол и мониторинг за всички култури. Чрез системата земеделците постигат до 85% по-ниски разходи за вода в резултат на прецизното управление и контрол на водния ресурс. В зависимост от нуждите на земеделците, Ондо може да предостави до 50% по-ниски разходи за енергийни ресурси, благодарение на оптимизирана консумация на ток, дизел, газ и други.  Платформата е подходяща за оранжерии, полски култури, лозови масиви и овощни градини.

Ondo Co-Founder
Ondo Co-Founder Ivaylo Enev (Снимка: Фейсбук профил на Ивайло Енев)

Прецизно земеделие от НИК

Българската компания НИК над 18 години подпомага българското земеделие, като предоставя решения за прецизно земеделие в областта на софтуер за агромениджмънт и интегрирани агрономски услуги. Компанията има и собствена академия, в която създава нови кадри в земеделието. В обучителния център се провеждат теоретични и практически обучения за работа снай-новите технологии и оборудване за прецизно земеделие.

Обследване с дрон от ProDrone Sys

Като част от българските примери във високотехнологичното земеделие попада и компанията ProDrone Sys, която подпомага българските земеделци, като обследва състоянието на земеделските почви чрез заснемане с дрон. Технологията на ProDrone Sys позволява обследването до 2000 дка.  С помощта на техните продукти и услуги в земеделието, се предоставя, не само вярна във времето информация за състоянието на почвите и посевите, но и дигитална агрономическа препоръка за: подобряване химичния състав на почвата, опазване на подпочвените води, както и елеминиране на човешката грешка при извършване на полевите операции. Използването на данни от различни източници в агрономическите анализи, рязко повишава производителността на земеделското производство на големи площи. По този начин динамичните промени в процеса на земеделското производство, ще бъдат отразени и отработени  безпроблемно  с новото поколение селскостопански машини.

Умни пчели с умен кошер от Pollenity

Екипът на Сергей Петров и Pollenity разработва и съдейства на българските пчелари да извличат данни в близко до реално време, превръщайки кошерите в умни устройства. Работата по идеята започва още през 2015-та година. Чрез продуктите им пчеларите могат да следят параметри, като температура и влажност, изпращайки данни в облака, както и честотата на трептене на пчелите. Алгоритъма на Beebot анализира и изпраща навременни данни, като съдейства за отделяне на нужното внимание на кошера.  Едно от предимствата на тяхните устройства е нуждата от единствена батерия, която работи между 6 и 8 месеца. Сензорните ни устройства са изцяло разработени в България и се използват от клиенти и пчелари на 5 континента. Компанията стартира програмата “Осинови кошер”, свързваща български пчелари и крайни клиенти, търсещи истински качествен мед. Целта им  е да създадат устойчив пчеларски сектор в България, като осигурят честно заплащане за труда и усилията на пчеларите и същевременно предложат качествени продукти с гарантиран произход.

Умните български ферми:

През последните години виждаме примери на български производители, които внедряват иновации на световно ниво в производствата си. Няколко такива примера:

Фирма „Агротайм“, която е водещ производител и износител на череши за държави на Великобритания, Холандия и други. Продуктите на компанията се дистрибутират в супермаркети като „Marks & Spencer” и „Waitrosе“. Дружеството инвестира в четирипоточна електронна линия за сортиране на череши с капацитет до 2 тона на час. Черешите се опаковат според изискванията на клиентите, като компанията разполага и с хладилни помещения и камери за съхранение в модифицирана атмосфера. Фирмата е пореден пример за българските примери във високотехнологичното земеделие.

Друг пример – в семейна ферма в село Глуфишево се отглеждат свободно-боксово 380 млечни крави и се обработват 10 000 дка земя. За оптимизация на процесите, земеделците изграждат нов обор за животните и сграда с  модерна доилна инсталация, както и внедряват система за управление, която им предоставя навременна информация за цялото стадо. Доилната зала е оборудвана и със селекционна врата, която след доенето може да отдели лесно и бързо кравите за извършване на манипулации. Интересно е също, че във фермата се ползва робот за хранене на телета, като всяко теле има вграден чип, чрез него се знае колко мляко трябва да изпие всяко животно и може да се следи дали има някое теле, което не си е изпило млякото през деня.

Pollenity Beebots
Beebots by Pollenity

Иновации и при зеленчукопроизводителите

Интересни проекти има и при производителите на оранжерийни зеленчуци. Такива са от компания “Агростан”, която развива оранжерия за краставици в село Стражица, като нея растенията се гледат безпочвено, метод познат още като хидропонно отглеждане. Друга наша оранжерия от 6 дка в София за производство на краставици е внедрила оборудване от най-висок клас – хидропоника, също се ползват термоекран, проветрители и система за рециркулация на дренажната вода. Освен това, собственикът на софийската оранжерия има амбицията да използва блокчейн технологията за следене и лесно гарантиране на качеството на произведената продукция. Данните на блок веригата ще включват информация за това с какво се храни растението, има ли пръскания, кой човек го е набрал, на коя дата и допълнителна информация, която да бъде атестат за качество.

Заключение:

Към момента, интелигентното земеделие у нас изостава от световните тенденции, но предвид желанието и услията на българските земеделци за разработване и внедряване на нововъведения,  разликата скоро може да не е толкова голяма, колкото си мислим.

Заповядайте този четвъртък (9-ти април) от 18:30 на уебинара: Посока “Високотехнологично българско земеделие” по време на криза, който ще обсъди продължението на темата как  България да се превърне в държава с високотехнологично земеделие. Събитието ще се излъчва на страницата на PARA, както и в сайта на Agri.bg

Повече новини на тема технологии може да намерите в нашия блог.

Уебинар с участието на Светлана Боянова, Ивайло Енев и Иван Драгоев
Гостите на уебинара за високотехнологично българско земеделие

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2023 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2018 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2022 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - BG версия

Честито, вие подадохте вашето заявление за присъединяване към PARAi!

Представител на PARAi ще се свърже с Вас, за да уточни следващите стъпки. Моля, имайте предвид, че Вашето членство ще бъде активно след заплащане на членски внос: 

Данни за банков превод

Получател: Сдружение Професионална асоциация по роботика и автоматизация

IBAN: BG40UBBS81551010944083

Банка: „КВС Банк България“ ЕАД

Банков код: UBBSBGSF

Основание: Годишен членски внос