Българската образователна роботика (анализ + интерактивна карта) - PARAi

Българската образователна роботика (анализ + интерактивна карта)

Споделете този пост

В началото на 2020-та от ПАРА (професионална асоциация по роботика и автоматизация) си поставихме за цел да направим първата образователна карта на клубовете по роботика и автоматизация, в България. Към нея добавихме и първото проучване за българската образователна роботика у нас.  Проучването се организира заедно с клуб “Роботика” към Технически Университет – София.

Методология на проучването – чрез анкета в Google Forms бяха събрани отговорите на 11 въпроса от 30 частни и държавни академии, и училища. Въпросите не включват дисциплини, които се преподават в техническите университети в страната.

Резултатите

От него се вижда, че от създаването си до този момент са обучени близо двадесет хиляди ученика (19 968)  в 61* офиса на български клубове по роботика. За да проследим по-адекватно състоянието на училищната роботика, разделихме клубовете на шест категории. Очаквано най-голям дял (94%) имат частните клубове извън МОН, които разполагат с гъвкавост да определят сами своята учебна програма, размер на таксите и бизнес модел. Те обучават малко над 18700 души, като водят в статистиката за брой обучени младежи към настоящия момент. Частните клубове извън системата на МОН представляват 40% от всички клубове, включили се в нашето проучване.

обучени по клуб
Figure 1- брой обучени до момента по видове клуб

Положително впечатление правят клубовете от средните училища, включително професионалните гимназии. В процентно съотношение те са на второ място с 33.4% (10 на брой).

видове клуб по роботика
Figure 2 – вид клуб по роботика

Тенденции в страната

При разделянето на клубовете прави впечатление, че на 46.7% възлизат участниците от частните клубове и клубовете към производствени или IT компании взети заедно. Клубовете към гимназии и средни училища в системата на МОН биват добре представени заради обезпечеността с материална база, наличие на специализирана апаратура и хардуер на места, учители с добра техническа подготовка, които отделят допълнително време и усилия за провеждане на обучения по роботика и електротехника, както и участия в състезания и събития.

основни офиси на клубовете по роботика в България
Figure 3 – Къде се намира вашият основен офис?

Разпределено по оста Северна – Южна България, основните офиси и представителства на клубовете по роботика на локално ниво са единадесет срещу шест в полза на Северна България. Разглеждайки данните се вижда, че през тази година (2020-та) 725 участника преминават през обучение по роботика в клубове с основни офиси в Северна България срещу само 145 души за Южна България.

Положително впечатление прави и участието на четири клуба по роботика, от които един клуб има две групи на различни места за град Велико Търново. Типични представители там са клубове, като POLYGON Juniour Acaddemy, RobCo Academy и Тинузавър. Друг интересен пример намираме в град Плевен, в който RoboticsLab Academy – Pleven обучава над 200 ученици, голяма част от тях чрез училищни програми в четири основни училища.

Какво се случва в София?

Разгледахме София като отделен район предвид гъстотата на населението, положението ѝ на столица и високия жизнен стандарт. Очаквано София е най-добре представена откъм клубове по роботика, като 7 от клубовете са извън пределите на МОН. Останалите представители биват разпределени почти поравно откъм вид клубове по образователната стълбица. Тринадесет академии и клубове с основни офиси в София през тази година обучават 3,777 души. Малко повече за видовете роботика, на които участниците се обучават, ще отделим в следващите редове, като преди това ще разгледаме съотношението на клубовете обучаващите се през тази година.

клубове по роботика
Figure 4- Брой обучени за 2020-та по клуб, без трите най-големи академии

Какво ни казват до тук данните?

Очаквано най-добре се развива образователната роботика в частните академии. Те имат възможност да проследят търсенето на образователни курсове, да използват собствен бюджет и не разчитат на държавни програми. Компании като Robopartans, MindHub и Robotika.bg са основните академии, които над 10 години подкрепят развитието на частни курсове и състезания като „Робо лига“. На първите три академии се дължи и заслугата роботиката да е широко застъпена сред младежите в отделни градове като Видин, Русе и Габрово.

Между победите на частните школи и нуждите на държавните клубове

Положителните примери в държавното образование намираме в градовете София, Велико Търново, Плевен, Бургас, Разград, Габрово, Русе, Панагюрище. Днес 16 училища от начално до средно и висше образование с общо 25 офиса в цялата страна са отговорни за обучаването на 569 ученици през 2020-та. От основаването си до сега над 1000 ученици са преминали през училищните клубове. Изпитваме затруднение да дадем точни данни, тъй като в два от тях не се води детайлна статистика. Голямата разлика в ущърб на държавните училища идва от липсата на подготвени учители в училищата, преминава през нуждата от бюджети за STEM образование и продължава с липса на материална база. За да има масово застъпване на роботиката в българското образование е необходимо училищата по всички нива да внедрят часове или кръжоци, в които децата да се обучават на начални инженерни специалности.

Реалностите показват, че частните академии са големият победител.

вид обучавани за 2020-та година
Figure 5 – Обучавани участници за сезон 2020 по видове клуб

Какъв вид роботика се преподава у нас?

30 академии и училища се включиха в анкетата, като имаха възможност да избират между осем вида дисциплини, които преподават. На първо място прави впечатление, че 18 клуба и академии или 60% работят върху собствени разработки. На второ място се отделя на програмирането с Ардуино следвано от управляеми елементи. Малко над 1/3-та обучават учениците си на основи на електротехниката.

Разделихме как държавните и частните клубове преподават видовете роботика и можем да потвърдим следното:

Забелязва се сравнително равномерно разпределение, което предполага висока свързаност между отделните дисциплини, изучавани в частни и държавни клубове. Най-съществена разлика има между лего роботика, 17% за клубовете към МОН срещу 8% за частните академии. Програмирането с Arduino отново е в лека полза за представителите на МОН – 18 срещу 16 процента за академиите. Частните клубове имат превес основно в програмирането с Raspberry Pi (10% срещу 5%) и 3D моделирането с цел базови познания (13% срещу 8%).

Към анкетата се включиха и два клуба RobCo Academy & Робо-академия, които отбелязват, че обучават учениците основно на 3D моделиране и собствени разработки (по 40% и за двете).  Изглежда, че частните академии по-лесно се ориентират към нуждите на бизнеса, бивайки част от него.

какъв вид роботика се преподава в клубовете към МОН
Figure 6 – Видове роботика преподавани в клубове към МОН

Водещи позитивни примери

Българската образователна роботика показва, че локалните училищни клубове успяват да съберат най-запалените по роботика деца, като преподавателите им дават голяма част от личното си време, за да съществува даден клуб. Резултатите им обаче са впечатляващи за ресурсите, с които разполагат. Типичен пример е „QWERTY“ Разград, който още с формирането си през 2017-та става шампион на България във всичките 5 категории по време на състезанието, организирано със съдействието на компаниите SAB-Lab и Robopartans, в партньорство с ФРГИ. „QWERTY“също така завоюва специалния приз за чуждестранен тим на Международната олимпиада по Lego – роботика в Атина за 2019-та година. ПГМЕЕ в Бургас е друг позитивен пример за новооткрит клуб, в който над 30 ученици разработват проекти като „умен“ поялник, катапулт управляван през мобилен телефон и други.

При частните академии симбиозата между икономически интерес, незапълнена бизнес ниша и желанието за промяна на образователния модел им дава предимство да проверят до колко успешни могат да бъдат.В допълнение редица частни академии си партнират с отделни училищни клубове. Типичен пример e взаимодействието на столичните ТУЕС (не присъстват в анкетата) и Robopartans.

Бъдещето на роботиката в училище и у нас

Резултатите от първото проучване за ролята на образователните клубове по роботика показва масивен превес на частните организации, които успяват да обучат всички по веригат – от ученици в началното училище до обучение и развитие на преподаватели. Анкетата на PARA ясно показва, че българските училища имат нужда от силно застъпено образование по роботика и до голяма степен STEM, за да може младежите да използват пълния си потенциал в бъдеще.

Голямата разлика в ущърб на държавните училища идва от липсата на подготвени учители в училищата, преминава през нуждата от бюджети за STEM образование и продължава с липса на материална база и нужда от реклама. Частните клубове запълват тези пропуски и в бъдеще ще играят все по-силна роля на банка от кадри за индустрията, ако българската образователна роботика и нейната система не се промени.

какъв вид роботика се преподава в частните клубове
Figure 7 – Видове роботика преподавани в частни клубове

Частните клубове действат по-активно в привличането на ученици и ще продължат в следващите 3 до 5 години да бъдат водещата страна заради по-голямата свобода, с която разполагат, както и финансов ресурс. С осигуряването на 20 млн. лв инвестиция от страна на МОН в STEM лаборатории екосистемата ще получи съществен тласък от материална гледна точка. За да могат повече деца да се обучат на роботика е необходим не само материален и финансов ресурс, но и стратегическо мислене къде днешното младо поколение да развие капацитета в бъдеще.

Екосистемата на българската образователна роботика засега функционира заради колаборацията между частен, държавен и НПО сектор, а любопитството на децата е движеща сила за преподаватели и бизнеса. Българската образователна роботика показва силни позиции в създаването на следващите иноватори, инженери и технологични предприемачи. За да ги подкрепим в намирането на технологични предизвикателства, създадохме първата интерактивна карта с образователни клубове у нас.

Картата може да бъде разгледана тук

*В проучването MindHub са посочили и три локации извън България, които не включваме към общия брой обучени, както и общ брой локации.

Още новини

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2018 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2022 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - BG версия

Честито, вие подадохте вашето заявление за присъединяване към PARAi!

Представител на PARAi ще се свърже с Вас, за да уточни следващите стъпки. Моля, имайте предвид, че Вашето членство ще бъде активно след заплащане на членски внос: 

Данни за банков превод

Получател: Сдружение Професионална асоциация по роботика и автоматизация

IBAN: BG42RZBB91551010944083

Банка: Райфайзенбанк (България) ЕАД

Банков код: RZBBBGSF

Основание: Годишен членски внос