На 19-ти и 20-ти септември в София Тех Парк се проведе хибридното събитие „Робо Дни 2020“ – онлайн образователен форум по роботика с експо на място, в сграда Инкубатор – София Тех Парк.
Георги Грозданов и Кристиян Михайлов от асоциацията по роботика и автоматизация откриха форума с встъпителна реч за обединението на клубовете по роботика, което от организацията стартираха. Двамата подчертаха важността на роботиката и СТЕМ науките. Грозданов, който ръководи и инженерния център на „Фесто“ в България сподели:
„Последните деситилетия видяхме как компютрите направиха скок от елемнтарни с няколко килобайта памет, асега са супер станции и огромни облаци. Как колите стават автономни, или как нашите тешефони вече не са само за разговори – с тях вършим всичко друго. Как роботиката става все по голяма част от нас.“
Кристиян Михайлов направи специално обръщение и към всички български родители:„Скъпи родители, не знам дали осъзнавате, но вашите деца не са създадени на този свят, за да подават поредната кофичка кисело мляко в магазина. Те са създадени за велики дела! За да ги вдъхновите по пътя им към величието, позволете им да правят експерименти чрез света на роботиката.“
Ролята на дуалното образование бе дискутирана от експерти и представители на държавата
Още в самото начало на „Робо Дни 2020“ представители на технологичния и ИТ сектор дискутираха близо час ролята на дуалното образование. В панелът участваха Деница Борисова от „Фесто Производство“, Синиша Джукич от Bosch.IO, и Съби Ангелов от „Nemetschek Bulgaria“. Експертът на МОН, в лицето на Мария Тодорова от Дирекция „Професионално образование и обучение” се включи през дистанционно, за да сподели повече за образователните политики в тази връзка.
В едночасов разговор бяха засегнати големите плюсове на дуалното образование – „включването на трудовия пазар от ден първи, превръщането им във високо ценени професионалисти и възможността да получат подготовка от самото начало за корпоративната култура на дадена компания“ – според г-жа Борисова.
Според Синиша Джукич от Bosch.IO има много съпъстващи дейности – от управление на проекти до качество и използването на по-нови методологии, които дуалното образование може да приложи
По данни от образователното министерство за краткия си опит от 2015-та до сега 70% от учениците получават своята реализация във фирмите, в които са се обучавали.
Съби Ангелов подчерта, че липсата на кадри принуждава успешните бизнеси, които искат хора, да започнат да работят много рано с млади колеги. Представителят на “Nemetschek Bulgaria” е категоричен – опитът е най-ценното нещо, а той се постига с множество грешки. Дуалното образование помага много рано на младежите да опитват, без да са обременени емоционално от това, запазвайки амбицията си.
Самият панел протече в изключително позитивен тон.
Може ли роботиката да е двигател за развитие на STEM у нас?
Експерти от частно училище и академии дискутираха ролята на STEM. За Елица Цонева от ЧОУ „Томас Едисън“ това е ранен кариерен подход и професионална реализация. За Теодор Николов от клуба по роботика в Плевен STEM е лесен начин децата да видят практически какво учат и даде пример с програмирането на един лего робот.
Бе отделено и специално внимание на темата за онлайн обучението. Предприемачът Невен Боянов акцентира на важността, която онлайн обучението дава. Той даде пример с възможността малко училище от 100 деца да се докосне до знанията на експерти от цял свят.
Какви са възможностите на програмиранто на микроконтролери с отворена платформа?
Още в началото на темата бе отделено внимание на най-разпространените платформи за програмиране с отворен код на микроконтролери. Орлин Димитров от POLYGON Junior Academy, Анна Златанова от ПГМЕЕ гр. Бургас, Илиян Илиев от Клуб по роботика към ТУ – София, Владимир Гаристов от ТУЕС. Модератор – Георги Грозданов – ПАРА/Фесто TEC в над час време дискутираха сериозността на темата. Обърна се внимание на опростеността в представянето на информация.
В панелът бяха представени значението на Arduino и Raspberry Pi платформите, когато учениците трябва да разработят по-сериозен проект. В дискусията се разгледаха различните видове програмиране.
Акцентите по темата бяха представени и с различни проекти, които участниците в панела са разработвали и работят и в момента.
Ролята на образователната роботика в училище и развитие на качествата на учениците бе финален акцент на ден първи от „Робо Дни 2020“
Александър Павлов от Robopartans (онлайн), Ирина Илиева от Фондация “Америка за България”, Венелин Николов от Клуб по роботика QWERTY, гр. Разград, Поли Янкова от MindHub дискутираха какъв начин образователната роботика подпомага развитието на младежите в училище.
В почти 90 минути панелистите споделяха как роботиката свързва отделните дисциплини и представя важността и трансфера на знания.
Венелин Николов даде типичен пример как учениците веднага се сещат за определени знания, които са натрупали в отделни дисциплини, докато програмират поредната платка и сензор, разбирайки защо им трябва.
Ирина Илиева обърна внимание на различните проекти, които частни и организации от НПО сектора работят в посока обучение по програмиране в цяла България.
Възможностите на 3D принтирането и ролята им при създаването на робот
Ден втори от “Робо Дни 2020” стартира с важната тема за 3D принтирането в наши дни. В рамките на панела се обсъдиха теми като интерес на българските училища към 3D принтери, потенциалните модели за включване на технологията в училищни и университетски програми, както и техниките и инструментите за по-добро използване и подбор на 3D принтери и модели. Бяха коментирани и иновации в сферата у нас като използването на 3D-принтирано ребро в уникална операция в софийска клиника, както и допълнителния потенциал в костното принтиране и принтирането на тъкани. Приложението на 3D-принтиране за изработката на електрически спортен автомобил от българската компания „Кинетик Аутомотив“, 3D печат в строителството и представената през изминалата година за първи път у нас технология за 3D принтиране на къщи.
Като панелисти се включиха Александър Павлов от Робопартанс, доцент Иван Чавдаров от БАН, Христо Хубенов от ученическия клуб InnovaOne Харманли. Модератор на панела бе Йонко Чуклев.
Състезанията по роботика и ролята им в намирането на таланти
Събитието продължи със специален панел, в който журналисти, родители, учители и инженери дискутираха ролята на образователните събития по роботика. В него бе представно къде могат учители и родители да намерят подкрепа за клубове по-роботика. Бе обърнато специално внимание, че родителите са мостът между ученици и преподаватели. Участниците в лицето на Милена Крумова, Моника Ковачка – Димитрова, Диман Михнев, Мая Цанева, Радостина Кацарова мотивираха с конкретни примери, защо е важно за всеки човек да участва в подобни иниациативи и каква е добавената стойсност за всеки по-отделно и като цяло.
Северна България като център за млади таланти и предизвикателствата с кадрите пред индустрията
В изключително стегнат формат се проведоха следващите три панела. Антон Анчев от клуб „Роботи Бяла“; Денис Исметов от шуменската академия по роботика, Антон Марков от Клуб “Роботика” към РУ “Ангел Кънчев”, Кристиян Михайлов от ПАРА, и Десислава Цокова от клуба по роботика във Видин дискутираха ролята на развитието на таланти в Северна България.
Наблегна се на силната липса на кадри в региона около Видин, липсата на силно позитивни примери и нуждата от разбиране как роботиката развива бъдещето на деца и младежи. Денис Исметов и Антон Анчев споделиха как те развиват потенциала на Шумен и Бяла с обученията, които правят, както и мотивацията, криеща се зад проблемите.
Десислава Цокова сподели за нуждата от подкрепа при обучението на младежи. Темата за дуалното образование отново бе включена в панела и за пореден ден ползите бяха изтъкнати. Големият извод в този панел е силната необходимост от развитие на собствени, иновативни продукти и услуги.
Робо Дни 2020 показа и ролята на Южна България при създаването на следващите млади предприемачи
Васил Такев от АББ България, Теодор Георгиев от RobCo S.W.A.T. и Петко Петков от асоциацията по роботика обсъдиха образователната и индустриалната картина около Пловдив и региона в търсенето на следващите инженери. И тук дуалното образование се оказа ключова тема, а постоянното обучение дори и след това остава фокус, ако компаниите искат да бъдат успешни.
За да бъде в крак с развитието на индустрията, образованието би трябвало да подобри диалога с бизнеса. Необходимо е да се адаптират учебните програми, за да създават хора със знания и умения каквито бизнесът търси като изключително се набляга на практиката. Вече има наченки в тази посока, които редом с частните клубове и академии към компаниите водят до оптимистична прогноза за бъдещето на роботиката в България.
Най-търсени от бизнеса са специалисти, които могат да анализират технологични процеси, да правят анализа и архитектурата на решението, както и такива, които могат да го продадат консултирайки клиентите. В производствените предприятия има дефицит и в отделите по планиране.
Кризите, които COVID-19 предизвика в различни сегменти на обществото не доведаха до бум на предприемачеството в роботиката до момента. Възможностите и откриването на нови ниши все още не са добре използвани. Оптимизирането на процесите в големите компании дава възможност на по-малките компании да предлагат допълващи услуги и решения.
Васил Такев сподели за ролята на бизнеса в търсенето на решения за автоматизация в пакетажната индустрия и връзката им с министерството на образованието, които да се включат в създаването на подходящи кадри.
Младите надежди на българската робо сцена
Последният панел показа, че дори и България да не е огромна държава, в образователната роботика има млади надежди на високо ниво, не по-малко от младите ни таланти в спорта или олимпиадите по математика (където сме по известни). Образователната роботика съществува и създава школи по страната, не благодарение, а въпреки обстоятелствата, изцяло на силния характер и постоянство на определени деца и младежи герои! 3. В периода, студентска възраст 3-4 курс, виждат реални възможности и перспективи за своите знания и умения, когато са търсени за участие в интересни иновативни проекти, не само в България, а и в чужбина или сами създават стартапи.
Илиян Илиев, Алекс Асенов, Димитър Рангелов, Рангел Плачков,Георги Германов, и Димитър Паров показаха в изключително мотивиращ панел защо младежите да тръгнат към роботиката от малки.
Видеа от събитието можете да намерите на страницата на ПАРА в YouTube.
Очаквайте на 22-ри октомври англоезичния форум по роботика “Robotics Strategy Forum 2020”. За повече технологични новини следете нашия блог.
