Да дойдат роботите?

Да дойдат роботите?

Споделете този пост

Българската индустрия отбелязва добри темпове на растеж според официалните данни, но може ли да си позволи липсата на работна ръка в идните години? Или е време да помислим за промяна и прилагане на смели идеи в образованието, или да дойдат роботите?

Излизам от заведение в скорошна късна вечер, сблъсквайки се с познат. Първите му думи: „Хей, можеш ли да ми намериш робот за сортиране на зеленчуци?“

Ако смятате, че този пример звучи пресилено, нека ви споделя, че във всяко предприятие в което вляза, съм питан поне за един робот или обучение за такъв. В друг случай представителите на производства търсят роботи, за да преместят работната ръка на нова позиция, която изисква обучение.

Фабриката на ”Шнайдер електрик’; Източник: Capital.bg, SE

Растежът на фабриките

Без автоматизация предприятията не могат да пораснат. Пример за фабрика, която расте благодарение на високото ниво на автоматизация е тази на АББ в Китай. От дружеството инвестират от 1992 година до октомври 2018 общо 2.4 милиарда щатски долара в индустриални технологии, обучение на инженери и интеграция на процеси. Към момента в компанията работят над 2000 инженери в 20 локации. Това позволява на АББ Китай да се превърне във втория по големина пазар на компанията, а на локално ниво да разполага с над 5000 служители.

Примери как фабрика расте благодарение на високото ниво на автоматизация има не само в Китай, но и в България. Така „Шнайдер електрик“ отново инвестира над 60 млн. евро разширение на своята умна фабрика в Пловдив и увеличение на производствените мощности, създаване на три нови производствени линии за автоматични прекъсвачи, с които общият обем на продукцията  ще нарасне с близо 30%. Производството в Пловдив преди година се превърна във водещ положителен пример от Централна и Източна Европа, а компанията продължава да търси нови служители, откривайки 100 нови работни места като достига над 1000 души персонал  у нас.

Според мен именно на база тази симбиоза от подготвени кадри и индустриални технологии промишленото производство в България по данни на НСИ бележи ръст с близо 17%.

Производствата лесно могат да са тук, но имат ли достатъчно подготвени кадри?

Наскоро публикуван доклад на Агенцията по заетостта, ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество (ОИСР) показа, че близо 900 хиляди българи нито учат, нито работят. От тях 170 хиляди са млади хора.

По време на представянето на доклада, Министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков отчете ниската безработица в България, но и същевременно недостиг на квалифицирана работна ръка.
От Министерството ще направят законодателни промени – реформа в ТЕЛК,  по-добра връзка между образование и заетост, като учебните програми трябва да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда, максимално ползване на електронни услуги, които улесняват неактивните.

Докато държавата търси необходимостта да ангажира неактивните граждани в икономиката, бизнесът няма да има възможност да чака и вероятно ще продължава да търси все повече автоматизация, притиснат от нови поръчки, нужда от разширение, както и повишаване на качеството. Сходни фактори в Южна Корея отдавна са направили роботите необходимост. У нас все още сме далеч от Южна Корея като икономическо развитие, но водещите мотиви за автоматизация са донякъде сходни -оптимизация на разходи, интеграция на процесите, увеличаване на производството, липса на работна ръка.

Роботизирана поточна линия. Източник:Unsplash.com

Възможните стъпки напред

От ПАРА редовно следим развитието на българската индустрия в нашите доклади, проучвания и комуникация с бизнеса. Скорошна среща с представители на Министерството на образованието и науката (МОН) представихме няколко точки за развитие:

Развитие на технически подготвени кадри, за да преборим недостига на експерти в заводите. Това може да се случи чрез засилване на дуалното обучение на средно ниво. Създаване на публично-частно партньорство между държавата и бизнеса, чрез финансиране на обучителни центрове, в които няколко компании на регионално ниво обучават ученици и студенти на технически умения. Друг пример е инвестиция на държавата във висше дуално образование по примера на Германия.
Предстои да бъде изготвена учебната документация за две нови специалности, включително планове, учебни програми и изпити – „Програмист на роботи“ и „Програмист на изкуствен интелект“ на ниво средно образование. Горните идеи ще засилят развитието на България в индустриален план, подготвяйки добре обучени кадри в срок от три до пет години.

Видео: Роботиката в образованието: среща с членовете на ПАРА и Министерство на образованието и науката (МОН)

Още новини

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2018 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2022 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - BG версия

Честито, вие подадохте вашето заявление за присъединяване към PARAi!

Представител на PARAi ще се свърже с Вас, за да уточни следващите стъпки. Моля, имайте предвид, че Вашето членство ще бъде активно след заплащане на членски внос: 

Данни за банков превод

Получател: Сдружение Професионална асоциация по роботика и автоматизация

IBAN: BG42RZBB91551010944083

Банка: Райфайзенбанк (България) ЕАД

Банков код: RZBBBGSF

Основание: Годишен членски внос