Мирослав е директор Project Delivery в Bosch.IO България. В компанията е от 16 години, като започва кариерата си като технически консултант. Има богат в предварителните продажби, консултинг, управление на проекти и тяхното реализиране. Днес Мирослав ръководи над 100 технологични експерти с дълбока IoT експертиза в разработването на IT решения и управлението на проекти. Като лидер с многогодишен опит негова мисия е да допринася за развието на хората и организацията, както и да развива лидерството, културата и комуникацията в компанията.
Bosch.IO България е член на PARA и партньор на тазгодишната ни конференция. Затова поканихме Мирослав Стоицов, за да ни разкаже повече за дейността на компанията и нейните проекти в областта на дигитализацията.
Какъв тип проекти биват разработвани в Bosch.IO и как компанията стимулира развитието на дигитализацията за клиентите си?
Визията на Bosch.IO е да създава AIoT решения, които да бъдат прилагани в реалния живот, а нашата мисия е да осъществяваме дигиталната трансформация на Група Бош. Ние сме дигиталните и AIoT пионери на групата, a стратегията на компанията е до 2025 г. всички продукти на Бош да съдържат AI или да са разработени или произведени с негова помощ.
Нашето широко продуктово портфолио, дълбоко разбиране на нуждите на клиентите ни и дългогодишния ни опит, ни правят дестинация за стимулиране на дигиталния и AIoT бизнес. Ние работим с почти всички подразделения на Bosch, като ги подкрепяме да разработват дигитални и скалируеми AIoT решения и проекти. Покриваме широк спектър от дейности – създаваме разнообразни продукти от embedded IoT разработки до cloud решения, осъществяваме технологично и бизнес консултиране, UX и маркетинг, разработваме мобилни приложения, както и цялостни решения за бизнеса и крайни клиенти.
Сред проектите, които екипът в София разработва, е решение за логистика, планиране и производство, което вече е внедрено в над 80 фабрики на група Bosch по света. Целта на този проект е да бъде приложен във всичките над 250 завода на Bosch в целия свят, като това ще доведе до стандартизирането на производството в тези фабрики. Системата позволява пълен контрол и наблюдение на цялата производствена верига, от поръчката на клиента, през производството до набавяне на необходимите суровини и материали от доставчиците.
Друг пример за AIoT проект е разработката на интелигентния мобилен сензор Spexor, който предоставя функционалност за засичане на влизане с взлом, измерване на качеството на въздуха и температурата и дефиниране на аларма при преминаването на определена греаница, засичане на пожар и измерване на нивото на полени във въздуха, което е нещо особено важно за хора с алергии.
Иновативното мобилно приложение MeasureOn, което се свързва с лазерна ролетка на Bosch, е пример за друг наш дигитален проект. Чрез ролетката всеки може лесно да измерва дължини, да определя площи, да изчислява обеми и т.н., а в самото приложение може да се създават чертежи и да се създават проекти. Клиентът печели до голяма степен от гъвкавостта на решението, което му помага да обработва своите данни навсякъде и от всички уреди – било то на строежа, в офиса или у дома.
Постоянно увеличаваме проектите, по които работим, разширяваме компетенциите си и по този начин стимулираме и развитието на нашите клиенти и тяхната дигитализация.
Кои са основните тенденции при IoT, които се отличиха след пандемията в индустриалните процеси?
Още в началото на четвъртата индустриална революция се откроиха явни тенденции за промяна в бизнес средата и индустриалните процеси. Тези тенденции бяха допълнително засилени от последвалата пандемия, което резултира и в начина, по който работим и общуваме. Според мен четири са основните тенденции, които наблюдавахме през тази година и ще продължат да са валидни и догодина.
- Дистанционният начин на работа
Макар и в началото на пандемията всички да бяха скептични към дистанционния начин на работа, той се доказа като пълноценен и ефективен. Ориентирайки се бързо в новата реалност, Bosch.IO прояви гъвкавост по отношение на работа от вкъщи и дистанционната работа. Имаме много колеги, които по време на пандемията се пренесоха от София в други градове в страната в търсене на по-добър баланс между работата и личния живот. Подкрепяме изцяло това и смятаме, че този хибриден модел ще бъде необходим както за хората, така и за компаниите, за да могат пълноценно да се развиват.
- Дистанционно наблюдение на здравето и на здравните параметри
Група Бош разработва няколко инструмента и приложения, свързани с интернет на нещата, които позволяват да се наблюдават здравните параметри от разстояние, за да се избегне пренатоварването на медицинските услуги. Чрез тях се контролират нивата на кислород, кръвното налягане, нивото на глюкозата, температурата и други стойности. Потребителят измерва параметрите дистанционно и дори може да съхранява данните в облака, за да получи онлайн медицинска оценка.
- Инициативи за интелигентен офис / Smart Office
Организациите започнаха да реконструират начина си на работа и да определят какво може да се прави от разстояние. Те започнаха да взимат решения, за това кои роли трябва да се изпълняват лично и в каква степен. Ролите на служителите бяха прекласифицирани и сегментирани, като се взе предвид стойността, която дистанционната работа може да донесе.
След приключването на пандемията, технологиите започнаха да играят централна роля, за да могат служителите да се върнат в офиса и да работят безопасно. Bидеоконференциите, виртуалните пространства за съвместна работа в офиса и от разстояние (като например виртуални бели дъски / vitual white boards), както и асинхронните модели на сътрудничество и работа бързо се превърнаха от футуристични идеи в стандартна практика.
- Увеличаване на важността на геолокалните здравни данни
Данните за състоянието на COVID-19 в отделните държави, региони и на местно ниво са публично достъпни. Тези данни ще бъдат съпоставени с информацията за веригата за доставки, за да се идентифицират рисковите области и да се прогнозира кои региони се възстановяват бързо и кои региони може да изискват по-дълъг период на възстановяване. За финансовите институции данните ще се използват за минимизиране на риска чрез анализ на паричната ликвидност в реално време. B енергийната индустрия компаниите вече могат да прилагат дистанционно наблюдение на оборудването с помощта на IoT, за да предоставят анализи за превантивна поддръжка, премахвайки необходимостта от изпращане на служители на отдалечени места.
От технологична гледна точка кои са ключовите технологии за разработването на IoT решения и автоматизация?
На тазгодишната индустриална конференция Bosch Connected World (BCW) – „Свързаният свят на Бош“ в Берлин, Д-р Щефан Хартунг, председател на Управителния съвет на Бош, представи квантовата технология като решаваща за технологичния суверенитет на Европа. Институтите за пазарни проучвания виждат голям потенциал в тази технология. Boston Consulting Group смята, че пазарът на квантови компютри, заедно с новите продукти и услуги, ще бъде на стойност около 850 милиарда долара през следващите 15 до 30 години.
От началото на тази година стартъп на Бош работи за ускоряване на комерсиализацията на квантовите сензори. Бош провежда изследвания в тази област от години и играе водеща роля в международен план. Подобно на квантовите компютри и квантовите сензори имат огромен потенциал. Те постигат безпрецедентна прецизност в сравнение с конвенционалните MEMS сензори (микроелектромеханични сензори). В обозримо бъдеще ще е възможно те да се използват за постигане на 1000 пъти по-висока точност на измерване. В медицината, например, квантовите сензори ще спомагат за по-прецизно и лесно диагностициране на неврологични състояния като болестта на Алцхаймер. Те също така ще могат да усещат нервните импулси и по този начин да задвижват медицински протези и да дават възможност за контрол чрез мисълта във виртуалната реалност. Така че бъдещето със сигурност зависи от тези технологии.
В допълнение вече работим по Web3 и блокчейн решения, с които се надяваме да помогнем на индустрията да ускори процеса по автономност и демократизация за обмен на данни между разнородни системи.
Какви стъпки трябва да се предприемат, за да позиционираме България по-ярко на технологичната карта?
За да позиционираме България по-ярко на технологичната карта, трябва да се фокусираме още повече върху обучението и квалификацията на кадрите ни. Вече виждаме, че в страната се работи целенасочено за създаване на подходяща среда не само за задържане на учените ни в България, но и за привличане на такива от чужбина, които да работят заедно и да създават иновации. Пример за това е институтът INSAIT.
Ние от своя страна също подкрепяме обучението на млади кадри чрез стажантската ни програма и програмата ни за дуално обучение. Може би по-интересно би било да разкажем за втората форма, защото не е чак толкова често срещана в България. Тя позволява на ученици от 11 и 12 клас да влязат в нашия офис и да започнат да трупат практика още докато учат. Учениците работят рамо до рамо с нашите колеги, като това им дава много добър старт в професионалния живот. Някои от завършилите програмата даже вече са наши служители.
По отношение на все по-ключовите компетенции, които се търсят в IT сектора, се наблюдава тенденция компаниите сами да инвестират в обучението на кадри за специфичните роли, които търсят. Това също развива средата и я прави конкурентноспособна. Например при нас все по-голяма е нуждата от специалисти в областта на Web3, blockchain технологии и DevOps. Това ни кара да мислим в посока на създаване на собствена академия, в която да обучаваме кадри – в началото вътре в компанията, а надяваме се след време и извън нея. Така че ние инвестираме постоянно в развитието на хората, в обучение и в получаване на нови компетенции.
Друга интересна посока, в която работим за да покажем на света с какви технологични компетенции и ресурси разполагаме в България, е работата ни с локалните стартъпи. В началото на август тази година стартирахме първата си стартъп акселераторска програма – Bosch Startup Harbour. Тя е създадена в Германия и вече четири години се развива успешно на немския пазар, като от тази година отвори врати и за други локации. Получихме над 20 кандидатури, а сред избраните участници са два български стартъпа в областта на Machine Learning и Extended Reality. Те ще получат менторска подкрепа от експертите на Група Бош, достъп до иновации, технологии и бизнес ноу-хау.
Както вече споменах, мисията на Bosch.IO е да осъществява дигиталната трансформация на Бош групата. Акселераторската програма е допълнителен начин, с който можем да я подпомогнем. Истината е, че е почти невъзможно една компания независимо от мащаба ѝ да покрие всичките си технологични нужди сама, особено ако решава сериозни съвременни проблеми. Затова и ние в Бош сме отворени за партньорства с млади и иновативни компании.
От друга страна, програмата може да умножи допирните точки между българската икономика и Бош. Дългосрочният потенциал за отваряне на нови международни пазари е огромен.
