В началото на февруари от PARAi организирахме съвместния уебинар с нашите членове от „Сайфорт“ЕАД по темата „Киберсигурност 2026: Готов ли е бизнесът за промените в закона?“. Тогава директивата NIS 2 все още звучеше като далечен краен срок, за който имаше надежди да получи и условно отсрочване.
Днес картината е в българската промишленост различна. След обнародването на промените в Закона за киберсигурност в Държавен вестник (бр. 17 от 13 февруари 2026 г.), европейската регулация влезе в българската реалност. За сектора на индустриалната автоматизация, роботиката и производството това отбеляза краят на теорията и началото на оперативното преустройство. По-долу в статията споделяме нашия обзор какво се случи след въвеждането на NIS2 у нас.
Ситуацията на българския пазар – дигитализация (често) без щит
За да разберем защо вълнението около NIS 2 у нас не е просто бюрокрация, трябва да погледнем към данните за киберсредата в България. Докладите на аналитични центрове като Check Point Research и CERT Bulgaria разкриват притеснителна картина:
- Българските организации понасят средно над 1 020 кибератаки всяка седмица — число, което е с близо 10% по-високо от средното за Европа.
- Почти 81% от фирмите у нас доскоро не провеждаха никакви регулярни обучения по киберсигурност за служителите си, въпреки че над 80% от пробивите започват с фишинг или социално инженерство.
Досега голяма част от българския бизнес разглеждаше киберзащитата по-скоро като незадължително „ИТ перо“. Въвеждането на NIS 2 обаче промени тези нагласи.
NIS2 вече засяга значително повече компании
Една от най-съществените промени е разширяването на обхвата на закона и над 10 000–12 000 организации в България вече попадат под новите изисквания, далеч отвъд традиционните оператори на критична инфраструктура.
Освен тях, в обхвата влизат редица производствени предприятия, компании от машиностроенето, електрониката, хранителната промишленост, управлението на отпадъци и други индустриални сектори. Законът въвежда и персонална отговорност на висшето ръководство за управлението на киберриска, както и значително по-строги изисквания за управление на инциденти и риска. За много предприятия това означава първата сериозна среща с нормативни изисквания за киберсигурност.
Българската индустрия е все по-дигитална…
…но и все по-изложена на риск.
Роботизирани производствени линии, PLC контролери, SCADA системи, IoT устройства, облачни ERP системи и дистанционна поддръжка вече са ежедневие за голяма част от индустрията. Тази свързаност носи огромни ползи за производителността, но увеличава и потенциалната повърхност за атака. Затова през последните месеци, нашите наблюдения от срещи с членове и партньори са, че все повече български предприятия започнаха да инвестират в няколко категории технологии:
- Сегментиране между IT и OT мрежите;
- Решения с многофакторна автентикация (MFA);
- Въвеждане на резервни копия и планове за възстановяване;
- Системи за мониторинг на индустриалните мрежи;
- Обучения на персонала срещу фишинг атаки;
- Софтуер за управление на риска във веригата на доставки.
NIS2 на практика превърна голяма част от тези мерки от “добра практика” в бизнес необходимост.
Веригата на доставки вече е част от киберсигурността
Също, по наши наблюдения една от най-видимите промени през последните месеци идва не толкова от държавните институции, а от международните клиенти. Все повече български производители получават въпросници за киберсигурност, изисквания за политики, процедури, оценки на риска и доказателства за въведени мерки още преди подписването на договор. Дори предприятия, които формално не попадат в обхвата на закона, усещат неговото влияние чрез своите европейски партньори. Така NIS2 постепенно се превръща в нов стандарт за доверие по цялата производствена верига.
Какво се случи на пазара след февруари?
През последните шест месеца наблюдаваме няколко допълнително тенденции, част от тях вече с конкретни измерения:
- Нарасна интересът към услуги по NIS2 одити, gap assessment и изграждане на програми за съответствие;
- Пазарът на киберсигурност у нас се движи към ръст от близо 9%;
- Компаниите започнаха по-активно да търсят решения за защита на индустриални (OT) среди, а не само на корпоративните ИТ системи;
- Обученията на управленски екипи по управление на киберриска станаха все по-търсени, тъй като законът въвежда и персонална отговорност за ръководството;
Какво предстои?
В нашето Сдружение ще продължим да следим развитието на нормативната рамка, прилагането на Закона за киберсигурност и отражението му върху производствените предприятия. Убедени сме, че компаниите, които започнат подготовката си навреме, ще бъдат по-надеждни партньори, по-конкурентоспособни доставчици и по-устойчиви организации в една все по-дигитална европейска индустрия.
