Малко след Robotics Strategy Forum 2020 успяваме да проведем прям и ползотворен разговор с управителя на „ФАНУК България“ Христо Гилищаров, в офиса на компанията. Разговор за колаборативните роботи, развитието на българската индустрия и внедряването на автоматизирани решения, както и още други теми в следващите редове. Интервюто взеха Йонко Чуклев и Кристиян Михайлов.
Разкажете ни за колаборативните решения и техните ползи?
Колаборативният робот е създаден с идеята за извършване на съвместна работа с човека в споделено работно пространство. От една страна, коботът скъсява дистанцията между оператора и самия процес, а от друга страна – оптимизира работното пространство, тъй като не се налагат допълнителни мерки за сигурност (огради, бариери и т.н.). Тенденцията при колаборативните роботи е да предлагат улеснено програмиране и като цяло – по-лесна експлоатация.
Не е маловажен и фактът, че когато операторът влезе в зоната на обикновен робот, процесът задължително трябва да бъде спрян, а това може да доведе до спиране на цялата технологична линия. От своя страна, използването на процес с колаборативен робот позволява линията да продължи да работи – вероятно с по-ниска скорост, но без да има прекъсване на процеса. Коботите тепърва навлизат в различни индустрии и се използват в множество приложения като например палетизация, асемблиране, заваряване и други дейности.
Какви са ограниченията на колаборативните роботи?
При внедряването на роботизирано решение е необходимо самият процес да бъде адаптиран към роботизацията. Основното, абсолютно задължително условие обаче е възможността за безопасна работа между колаборативния робот и човека.
Не трябва да забравяме, че коботите имат определена бариера на товароносимост и скорост. FANUC има в портфолиото си колаборативен робот с товароносимост от 35 кг. като това се счита за максималната товароносимост на индустриален робот в съчетание с колаборативните функции. Тоест имайки това ограничение за товароносимост, на този етап колаборативните роботи не могат да изместят 100% стандартните роботи. Идеята на коботите е да навлязат в зони, където повторяеми и монотонни дейности не могат да бъдат обхванати от стандартната роботизация.
Как би изглеждал изборът „индустриален робот“ или „колаборативен робот“ за едно българско предприятие?
По-скоро не стои въпросът дали да се избере колаборативен или стандартен индустриален робот, а как да се автоматизира даден процес. С колаборативните решения се дава по-голяма гъвкавост на самите производства да избират между различни варианти за роботизация, съобразени с техните конкретни нужди.
Нека тръгнем от там как се подбира робот. Най-общо казано, първата селекция на типа робот се осъществява според необходимата товароносимост и обхват. След това се преценява каква функционалност трябва да изпълнява робота – дали това ще бъде палетизация, преместване на предмети по линия, заваряване или друга операция. Следва да се прецени и самият процес – дали ще има нужда от присъствието на оператор, който да изпълнява дейности съвместно с робота или робота може да се справи самостоятелно с поставената задача. Трябва да се има предвид и икономическият ефект, тъй като цената за внедряването на стандартен и на колаборативен робот също се различава.
Какъв е интересът към автоматизация на българските предприятия?
Интересът на българските предприятия към роботизация през последните 3-5 години определено е възходящ като за това има редица фактори. Първият е липсата на работна ръка. Вторият е осъзнаването, че повторяемите процеси могат да се извършат от машина, което да освободи човешки ресурс и да позволи на производителите да пренасочват своите служители в други дейности, които не са обхванати от автоматизация. Друг немаловажен фактор е нуждата от повишаване на качеството и обема на производството, тъй като роботизацията дава възможност капацитетът на производството да бъде увеличен.
Имаме ли индустрии, които внедряват роботи по-бързо?
Виждаме такива примери при роботизацията в металообработването, когато металообработващите машини се обслужват от роботи за зареждане на детайлите. Исторически в България металообработващият сектор е много силно представен. Дейностите в този сектор са с висока степен на монотонност, което предопределя интереса към оптимизация и роботизация. Тази тенденция за роботизиране на металообработващата индустрия нараства не само у нас, но и в световен мащаб.
Може ли да ни дадете примери за решения с роботите на FANUC в България?
Интересен пример имаме в компанията за цветни и благородни метали КЦМ. В пещите за производство на цинков прах се подават пластини с катоден цинк. Същият се разтопява и се разпрашава. Полученият цинков прах се използва като помощен продукт в много от производствата в КЦМ. Подаването на тези листа следва да бъде равномерно, за да се регулират нивата на разтопен цинк в пещите и тяхната температура. До момента подаването е ставало ръчно, неравномерно и технологичната работа на пещите се е нарушавала. Разработената от фирма Simlogic роботизирана система решава този проблем – индустриален робот FANUC R2000-210L подава съответния пакет с цинкови листа според необходимостта в едната или другата пещ, като системата регулира автоматично температурата и нивото в пещите.
Ефективни ли са роботите за производства на малки серии, каквито преобладаващо виждаме у нас?
Със сигурност в бъдеще ще се намери баланс, при които роботизацията да бъде ефективна за такъв тип производства. В момента дори в автомобилната индустрия серийността все повече намалява. Тоест индустриите трябва да използват такива решения, които да им позволят да се адаптират към производството на все по-малки серии.
Познати ли са в българските предприятия новите форми на поддръжка, прогнозно обслужване и други свързани решения?
В България често компаниите извършват поддръжка със собствени средства, което не винаги е най-ефективното, най-качественото или най-бързото решение. Все повече у нас навлизат онлайн решения за проследяване и мониторинг на състоянието на роботите. Един интегратор би искал да има опцията за отдалечен достъп за диагностика на машините, които инсталира. Част от дилемата за онлайн поддръжката е, че не всеки производител е готов да позволи отдалечен достъп до неговите машини с оглед запазване на технологичните тайни. Съвременните индустриите обаче все повече налагат стандарта за отдалечен достъп до цялата производствена информация. Индустрия 4.0 предполага точно това – събиране на максимален обем производствена информация, нейният анализ и взимане на решения на тази база.
Как подхожда FANUC към поддръжката и прогнозното сервизно обслужване?
Поддръжката на FANUC се извършва от опитни и високо квалифицирани сервизни инженери. FANUC нямаше да бъде FANUC, ако не предлага еднакъв и унифициран сервизен подход навсякъде по света. За нашите клиенти на практика това означава, че при сложен сервизен случай ние можем да ползваме ресурсите както на нашия развоен център в Германия, така и на лабораториите на FANUC в Япония. Това дава доказаната сигурност на нашите клиенти, че за разрешаването на техните проблеми ще бъдат използвани всички необходими ресурси на компанията.
Какви иновации използвате в процеса си на поддръжка и обслужване?
Ние във FANUC също вървим в посока онлайн и дистанционни решения. Такъв тип поддръжка е особено актуална, когато не може физически да се посети клиента. Ние използваме собствена система, наречена FANUC Augmented Reality, която позволява на сервизния ни инженер и на инженера по поддръжка от страна на клиента да обменят информация интерактивно (техническа документация, снимки и съвети) чрез мобилен телефон или таблет.
Отворена ли е платформата ви за свързване с машини от други производители?
FANUC развива отворена платформа FIELD (FANUC Intelligent Edge Link and Drive), която позволява събирането на цялата процесна информация от състоянието на роботите, сензорите, PLC-та, включително на трети страни. Концепцията на тази платформа е да бъдат обхванати всички машини в една фабрика, независимо от техния производител и от тяхното поколение. Тази платформа е отворената и всеки, които желае, може да разработи приложение, което да анализира процесната информация, и това приложение да бъде използвано от всеки желаещ на абонаментен принцип.
Един наш любим въпрос. Считате ли, че автоматизацията масово ще отнеме работни места?
Ключов въпрос за всички е какво става с хората при автоматизиране на едно производство. Натрупаният опит и практиката доказват, че роботизацията променя компетентности. Тоест един служител, който е извършвал монотонно повтарящи се ръчни операции, получава възможност да бъде полезен на друго място, където да се използват неговият интелект и креативност. Пряк резултат от роботизацията в някои производства е дори подобряването на условията на труд, тъй като хората се извеждат от опасните за тяхното здраве зони, а дейности като заваряване, шлайфане и боядисване например, се поемат от роботи.
Какво предстои за FANUC през 2021 г.?
Акцент на глобално ниво ще продължат да бъдат колаборативните роботи от FANUC. Ще продължим да развиваме функционалността и гамата на CRX роботите. Можем да очакваме еволюция в развитието на всички технологии на FANUC – CNC технологията, роботизацията и робомашините. Това е заложено във философията на FANUC, която залага на еволюционно развитие на нашите продукти- правят се бавни стъпки, за да се избегнат евентуалните грешки при бързо пускане на пазара на продукти, които не са изпипани докрай.
В рамките на България тази година беше една от най-силните за обучения по роботизация. От нашата академия излязоха десетки подготвени инженери, обучени да работят с най-новите технологии по роботика. Очакванията ни са интересът към такива обучения не само да се запази, но и да нараства. През 2021 г. FANUC България ще отпразнува 40 години присъствие на българския пазар, което е истински повод за гордост за нас и нашите клиенти, и несъмнено ще е свързано с допълнителни инициативи от наша страна в интерес на нашите клиенти и партньори.
Повече технологични новини може да намерите в нашия блог.
