Има нещо особено вълнуващо в момента, в който страна от Източна Европа с голяма научна традиция за пръв път влиза в списъка на европейските ERC грантове и същевременно все по-често се появява на страниците на международните научни списания и в залите на най-престижните отличия на континента. Именно това преживя българската наука през първите шест месеца на 2026 година.
Историческият пробив на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) към Софийския университет, който е и първият за България ERC грант в областта на инженерните и природните науки, се превърна в истински катализатор на национална гордост. Той ни подсети, че успехът рядко идва сам. Затова се върнахме назад, за да проследим и другите научни истории, които определиха началото на годината – истории за учени, които в лаборатории от София до Ню Йорк и от Принстън до Антверпен доказват, че българският ум продължава да оставя следа в световната наука.
1. Исторически ERC грант за д-р Бернхард Хойплер и INSAIT
Представете си най-обикновено забавяне на един-единствен влак в метрото. От него тръгва верижна реакция – закъснели пътници, пропуснати връзки, претъпкани перони, объркан целия транспортен ритъм на града. Именно такива огромни, хаотично разрастващи се мрежи, от градския транспорт до интернет и веригите за доставки, е това, с което д-р Бернхард Хойплер ще се занимава през следващите пет години в София. През юни 2026 г. изследователят от института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет INSAIT спечели първия за България ERC грант в областта на инженерните и природните науки, след близо 20 години и 171 неуспешни опита на български институции в тези научни области. Финансирането от 2,5 милиона евро е част от петгодишния проект „FullScaleOPT“, в рамките на който д-р Хойплер и екипът му ще разработват нови математически и алгоритмични инструменти, способни да направят мрежовите оптимизационни алгоритми наистина мащабируеми, тоест да им позволят да смогват с експлозивно растящата сложност на съвременните мрежи в реално време. Д-р Хойплер не е случаен избор за подобен пробив. Доктор по компютърни науки от MIT, бивш професор в Carnegie Mellon и настоящ старши научен сътрудник в ETH Zurich, той е автор на над 100 научни статии и носител на редица престижни отличия — сред тях стипендията „Sloan“, наградата на Националната научна фондация на САЩ (NSF Career Award) и предходен ERC Starting Grant. От 2024 г. той изгражда в София една от водещите в света изследователски групи по алгоритми — стъпка, която сама по себе си вече бе донесла на INSAIT пет приети статии на STOC 2026, най-авторитетната световна конференция по теория на изчисленията.
2. Проф. д-р Албена Йорданова с награда от 1 милион евро за изследване на CMT
Има болести, толкова редки, че цялото им познато присъствие на планетата се побира в шепа семейства. Точно такава е специфичната форма на болестта на Шарко-Мари-Тут (CMT), с която от години работи проф. д-р Албена Йорданова – тя е диагностицирана едва в шест фамилии по света, разпръснати между България, САЩ, Белгия и Китай. CMT като цяло е най-често срещаното наследствено неврологично заболяване на периферните нерви, засягащо около един на всеки 2000 души, но за нито една от неговите форми засега няма лечение.
Именно за задълбоченото и новаторско изследване на този генетичен механизъм проф. Йорданова, афилииран учен към Медицинския университет – София и изследовател в Центъра по молекулярна неврология към Университета в Антверпен, бе удостоена през февруари 2026 г. с престижната международна награда „Generet“ на Фондация „Крал Бодуен“ в Белгия. Отличието се присъжда само веднъж годишно на един учен в света и носи финансиране от 1 милион евро; тя е едва осмият му носител от създаването му. Наградният фонд произлиза от завещанието на белгийското семейство Женере, решило цялото си състояние да бъде посветено на изследвания и лечение в областта на редките болести. Проф. Йорданова описва рядката форма на CMT, която изучава, като своеобразна „отворена врата“ към разбирането на по-широките механизми на цялата група заболявания, а екипът ѝ ще насочи финансирането именно към изследване на редки периферни полиневропатии, някои от които са открити за пръв път в български семейства.
Източник: https://www.svobodnaevropa.bg/a/chovek-na-denya-prof-albena-yordanova-nevrologia-otkritiya-meditsina/33689744.html
3. Европейско екологично признание с награда LIFE за опазване на биоразнообразието
Египетският лешояд е един от най-застрашените видове грабливи птици на планетата, а пътят му към оцеляването минава през три континента и десетки различни заплахи – от отровени примамки в African Sahel до сблъсъци с електропроводи по миграционния маршрут. Именно с този вид се захвана международният проект „Нова надежда за египетския лешояд“, координиран от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и обединил 22-ма партньори от три континента — и през юни 2026 г. той спечели Наградата на публиката (LIFE Citizens’ Prize) на LIFE Awards 2026, наричани неофициално „природозащитната Евровизия“ на Европейския съюз.
Отличието бе връчено на 3 юни, по време на Зелената седмица на ЕС (EU Green Week), която тази година съвпадна и с 20-годишнината на самата програма LIFE. Зад победата стоят конкретни и измерими резултати: над 50 екземпляра от вида бяха маркирани с GPS предаватели, позволяващи на екипа да проследи в реално време миграционния им път и да идентифицира точно къде по трасето птиците са изложени на най-голям риск. Паралелно с това специализирани екипи с кучета, обучени да откриват отрова, работеха в България и Гърция, за да засичат и обезвреждат отровни примамки, преди те да достигнат до застрашените птици. Наградата на публиката се определя чрез гласуване на европейските граждани измежду финалистите в различните категории на LIFE Awards — а тази година вотът им се отзова именно на българския природозащитен проект.
Източник: https://bspb.org/life_awards_winner/
4. Международна награда по математика за д-р Евгени Димитров
На откриването на международната конференция „Дни на математиката в София“ (MDS 2026) — форум, събрал над 200 учени от над 30 държави, беше обявен и носителят на Наградата по математика на Института по математика и информатика (ИМИ) към БАН. Отличието се присъжда на всеки три години и е предназначено единствено за български изследователи на възраст до 40 години с високи постижения в науката, а тази година то отиде при д-р Евгени Димитров – бакалавър от Принстън, магистър от MIT, а понастоящем преподавател в Университета на Южна Калифорния.
Наградата е признание за новаторската му работа в теорията на вероятностите – област, в която д-р Димитров помага да бъдат обяснени сложни случайни явления, възникващи в математически модели на растящи интерфейси и случайни матрици. Според Комитета за наградата той е сред световните лидери в бързо развиващата се теория на т.нар. ансамбли на Гибс (Gibbsian line ensembles) – математически апарат, чрез който учените моделират поведението на цели семейства от случайни криви и повърхности едновременно, вместо да ги изучават поотделно. В приветствието си при откриването на форума президентът Илияна Йотова подчерта, че математиката като наука преодолява всякакви граници и бариери между народите – мисъл, която точно описва и пътя на самия отличен учен: тръгнал от българска математическа традиция, преминал през едни от най-силните университети в света, а признанието за постиженията му се завръща обратно в родината.
Източник: https://newspaper.azbuki.bg/news/novini-2026/matematicheskata-ni-shkola-ne-priznava-geografski-graniczi/
5. Радостин Митков с престижна международна награда по компютърно моделиране
Само на 23 години и вече с награда, за която са се борили над 100 научни разработки от цял свят – това е накратко пътят на Радостин Митков, младши изследовател в GATE, първия за Източна Европа Център за върхови постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект към Софийския университет. Завършил авиационно инженерство в Саутхемптън, Обединеното кралство, той донесе на България отличието AWE Best Student Paper Award по време на 8-ия Международен симпозиум по компютърно вятърно инженерство (CWE 2026), проведен в Western University в Онтарио, Канада – форум, който се провежда само веднъж на четири години и е сред най-престижните световни събития в областта на компютърното моделиране на въздушни потоци. Наградата е едно от само три отличия за най-добра научна публикация, връчени на симпозиума.
В основата на отличената работа стои пилотният проект „Цифров двойник на града“, в който Митков използва прецизни компютърни симулации, за да проучи как вятърът и въздушните течения се движат между сградите в градска среда — с фокус върху разпространението на замърсяването в София. Целта е подобни дигитални модели да помагат на архитекти и урбанисти да проектират по-безопасни и здравословни градски пространства, в които местоположението на нова сграда или квартал вече не е въпрос на догадки, а на точно изчисление.
Източник: https://bglobal.bg/115363-mlad-uchen-ot-gate-s
6. Д-р Силвия Върхошкова разгада още едно парченце от пъзела на ДНК
Понякога най-големите научни моменти се случват тихо — не на сцена пред публика, а в тъмна лаборатория, осветена само от флуоресцентния сигнал на увредена клетка. Точно там, в Института по молекулярна биология към БАН, д-р Силвия Върхошкова и екипът ѝ прекараха години в изучаване на едно семейство белтъци, чиято работа буквално „държи в изправност“ човешката ДНК.
Резултатите от дългогодишното им проучване бяха публикувани през май 2026 г. в авторитетно научно списание — момент, който съвпадна символично с раждането на второто дете на изследователката. С помощта на прецизна лабораторна техника екипът успява да предизвика контролирани увреждания в ДНК на живи клетки и да наблюдава как изследваните белтъци се стичат към мястото на щетата, след което около него се появява характерна „тъмна зона“ – знак, че достъпът на белтъците до увредения участък е ограничен по специфичен начин.
Значението на откритието далеч не е само академично. Мутации в един от белтъците от това семейство (FUS), са свързани с около 1% от случаите на амиотрофична латерална склероза (ALS), заболяването, което световната общественост свързва с името на Стивън Хокинг. Когато FUS не работи правилно, той се натрупва в моторните неврони и нарушава сигнала им към мускулатурата. Разбирането на механизма зад тези фундаментални процеси е именно стъпката, върху която в бъдеще могат да стъпят по-големи пробиви в лечението на невродегенеративни и онкологични заболявания. Самата д-р Върхошкова не описва публикуването на резултатите като краен успех, а по-скоро като поредната крачка след години наслагващи се малки моменти на „еврика“ – усещане, което тя определя като истинското гориво зад научната работа.
Източник: https://btvnovinite.bg/bulgaria/probiv-v-naukata-nash-uchen-s-otkritie-za-beltaci-koito-darzhat-v-izpravnost-nasheto-dnk.html
Това са шест истории, шест различни области на науката: от изкуствения интелект през неврологията и математиката до опазването на дивата природа и молекулярната биология. Всички те имат нещо общо: зад всяка стои български учен, чиято упоритост и любопитство пренасят името на България там, където досега рядко го е имало, на картата на голямата световна наука. Ако първото полугодие на 2026 г. е показателно за нещо, то е, че тази карта тепърва ще се пълни. Повече за това как българските учени прославят България можете да разберете на идващия Robotics Strategy Forum 2026.
По статията работиха д-р Даниел Стоянов, член на Експертния съвет и Йонко Чуклев, зам. председател на Сдружението.
