Robotics Strategy Forum 2026 показа новото лице на българската индустрия

Споделете този пост

Осмото издание на форума събра близо 800 посетители, над 50 компании и десетки технологични решения – от автономни роботи и AI до индустриална електроника, 3D печат и нови производства.

На 10 септември зала „Джон Атанасов“ в Sofia Tech Park изглеждаше по-различно от обичайното. В нея имаше автономни мобилни роботи, колаборативни ръце, индустриални контролери, системи за управление на производството, решения с изкуствен интелект, 3D принтиран бетон и дори машини за производство на грамофонни плочи. Това беше Robotics Strategy Forum 2026.

Осмото издание на форума събра над 50 компании и близо 800 посетители под мотото „Ренесанс на българската индустрия“. Но зад мотото стоеше не просто идея, а нещо конкретно – реални компании, инженери и продукти, които показват, че България все по-често не само използва готови технологии, а започва да създава свои.

От инженерния опит към собствен продукт

Изложбената зона на форума беше своеобразна снимка на тази промяна. През последните десетилетия в България се натрупаха компетенции в автоматизацията, машиностроенето, електрониката и софтуера. Днес част от този опит започва да се превръща в собствени продукти.

Сред примерите беше BALABAN на Simobotics – автономен мобилен робот тип стакер с товароносимост 1,5 тона, предназначен за производството и вътрешната логистика. Машината изпълнява самостоятелно поставените ѝ задачи и показва как българска компания може да разработва решения за едни от най-практичните нужди на предприятията: придвижването и обработката на товари. Името ѝ носи и препратка към индустриалната ни история – към предприемачите Иван и Тодор Балабанови. 

На сцената на форума Георги Георгиев представи и инициативата KANSEI — Open Innovation Program на Simobotics. Шестмесечната програма отваря възможност за инженери, стартъпи и технологични компании да развият собствен продукт в мобилната роботика с достъп до хардуер, ментори и подкрепа за пазарна реализация. Предвижда се подбор на до десет екипа, а участието е без такса и без предоставяне на дялово участие. Екипите запазват собствеността върху разработеното.  

Не е необходимо да разполагате с работещ прототип – представете екипа си, проблема, който искате да решите, и предложението си за решение. Вижте условията и кандидатствайте тук. 

Когато „Made in Bulgaria“ означава и собствена технология

Друг силен пример за собствена технология беше Chrono 12 на „Аутоматикс“ и „Хрономатика“ – шестосен колаборативен робот с полезен товар 12 кг и обсег 1400 мм. Зад него стои българска разработка на механиката, електрониката и софтуера. Приложенията на подобни роботизирани ръце включват сглобяване, заваряване, преместване на детайли и палетизиране. Историята на екипа получи продължение и след форума чрез отразяването в „Капитал“ и интервюто на Димитър Карамихалев за Радио София.

Собствените разработки на FRAMORED Robotics също предизвикаха интерес. Екипът сподели след събитието, че посетителите често питали дали роботите действително са разработени и произведени в България. Именно възможността да видиш машината и да разговаряш със създателите ѝ превръща подобен форум в полезна среща за бъдещи клиенти и партньори. Наред с българските компании в изложбената зона участваха KUKA, FANUC, Siemens, Spesima Robotics, Betelgeus, Logisoft, ifm, Matic Motion и Inovance.

При електрониката Zekeng представи индустриален контролер с интернет свързаност и достъпно програмиране, част от съвместната работа със Shelly Group. Продуктът е пример как инженерният опит може да се развие в портфолио с по-широка пазарна реализация. В разговора си с Радио София Емил Кирилов и Георги Кирчев свързаха тази перспектива с необходимостта от млади специалисти, които да участват в създаването на следващите разработки.

Софтуерът зад фабриката

Важна част от програмата беше посветена на софтуера, който прави производството по-управляемо. ТехноЛогика представи решения за оперативно управление на производствените процеси и качеството, съобразени с работата на българските предприятия. Siemens Inspekto AI постави акцент върху визуалната инспекция с изкуствен интелект, а ICT Strypes и Fluid Codes разгледаха инженерните предизвикателства при интеграцията на робот. Това са различни части от една обща задача: технологиите да работят надеждно заедно в реалната фабрика.

ERP.bg насочи вниманието към работника на бъдещето и възможността компаниите сами да създават AI агенти и приложения в своята ERP среда чрез Operator.net. Представянето на Иван Аржентински свърза изкуствения интелект с ежедневната организация на бизнеса и разработването на инструменти според неговите конкретни потребности. Екипът сподели и видео с впечатления от Robotics Strategy Forum 2026. Гледайте видеото на ERP.bg от събитието.

В специализираната зона Additive Days, организирана от B2N в сътрудничество с Българската асоциация за адитивно производство, посетителите се запознаха с възможностите на 3D печата. Сред представените примери имаше и детайл, отпечатан с бетон. Пред Радио София Боян Пехливанов разказа за работата с глина, метал и високотехнологични пластмаси, както и за необходимостта строителните приложения да бъдат изпитани и валидирани за местните условия. Така адитивното производство намери място в разговора за новите материали и практическото им използване.

От бетона до винила

Може би най-интересното в тазгодишното издание беше колко широк може да бъде един разговор за „индустриален ренесанс“. Лекционната програма разшири погледа към българската индустрия с истории от различни сектори. Rakamakafon представи производството на грамофонни плочи, Starck Technology – развитието на електрониката във Враца, а Helios Marine – електрификацията и дигитализацията на морския сектор. Темите за българската авиация и инженерните предизвикателства в Антарктика показаха колко различни приложения може да има един добре подготвен инженерен екип.

Хуманоидните роботи естествено привлякоха внимание, а експертните разговори около форума поставиха въпроса за реалната им полезност. Пред Bloomberg TV Bulgaria Георги Георгиев посочи, че различните задачи изискват различни роботизирани решения и че за тежки складови операции автономните мобилни роботи остават по-подходящи. В интервю за Robotics-Bulgaria.com Йонко Чуклев също очерта постепенно навлизане на хуманоидите успоредно с утвърдената индустриална автоматизация.

Япония се включи като държава партньор на RSF 2026. Посланик Чикахиса Суми участва в откриването, а JETRO представи програмата J-Bridge и възможностите за технологично сътрудничество. За българските компании това е още една посока за развитие – съвместни проекти, обмен на опит и достъп до международни партньори.

Заключителният панел събра Димитър Димитров от Shelly Group, Методи Димитров от RB Labs, Станимир Митов от Centillion, Владимир Филипов от NearSoft и Николай Кривошиев от Ехнатон. Под модерацията на Христо Ангелов от Konica Minolta участниците обсъдиха проектите, които задават новия облик на българската индустрия. Собствените технологии и интелектуалната собственост, високотехнологичното производство и индустриалната дигитализация очертаха пътя от инженерната разработка до устойчивия бизнес.

Форумът даде място и на следващото поколение специалисти. Ученици и студенти се срещнаха с компании, видяха отблизо техните решения и получиха възможност да разговарят за стажове и професионално развитие. Практическите обучения допълниха програмата с теми от електрониката, организацията на работното място и използването на AI в производственото планиране.

Осмото издание на Robotics Strategy Forum показа колко много от необходимите за създаването на един технологичен продукт компетенции вече съществуват в България. Следващата стъпка е повече от тези екипи да работят заедно, да намират клиенти и да развиват собствените си решения в мащаб. Със срещите между разработчици, производители и инвеститори PARAi продължава да създава условия това да се случва.

Още новини

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2023 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2018 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2022 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2021 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2020 година - BG версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - EN версия

PDF документ

Българските успехи в роботиката и автоматизацията през 2019 година - BG версия

Честито, вие подадохте вашето заявление за присъединяване към PARAi!

Представител на PARAi ще се свърже с Вас, за да уточни следващите стъпки. Моля, имайте предвид, че Вашето членство ще бъде активно след заплащане на членски внос: 

Данни за банков превод

Получател: Сдружение Професионална асоциация по роботика и автоматизация

IBAN: BG40UBBS81551010944083

Банка: „КВС Банк България“ ЕАД

Банков код: UBBSBGSF

Основание: Годишен членски внос