По време на Robotics Strategy Forum 2026 Христо Ангелов, Business Development Manager в Коника Минолта България, модерира панела „Кои проекти задават новия облик на българската индустрия?“, посветен на високотехнологичното производство, роботизацията и индустриалната дигитализация.
След форума продължаваме разговора с Христо с фокус върху ролята на измерването, стандартизацията и автоматизацията в съвременното производство и върху практическите стъпки, от които компаниите могат да започнат. Разговорът обаче не е само за технологията, а и за това как измеримите данни помагат на производителите да изграждат по-повторяеми и предвидими процеси.
1. По време на дискусията на PARAi говорихте за развитието на българската индустрия. Къде според Вас е мястото на измерването на светлина и цвят в съвременното производство?
Когато говорим за автоматизация, много често първата асоциация е с роботи, машини и производствени линии. Но преди един процес да бъде автоматизиран, той трябва да може да бъде измерен и стандартизиран.
Konica Minolta е производител на измервателни уреди от десетилетия и през годините сме изградили сериозна експертиза в измерването на цвят, светлина, гланц и други характеристики, които определят качеството на крайния продукт. Все по-често тези измервания се разглеждат не просто като проверка на крайния резултат, а и като източник на данни за самия производствен процес.
С развитието на производството естествено дойде и следващият въпрос: “Как измерването да стане по-бързо, по-повторяемо и по-малко зависимо от човешката намеса?”. Именно оттам започва и нашият принос към автоматизацията. Разговорът обаче не е само за технологията, а и за това как измеримите данни помагат на производителите да изграждат по-повторяеми и предвидими процеси.
2. Как изглежда на практика автоматизацията на един процес по измерване на светлина и цвят?
Няма един универсален модел, защото различните производства са на различен етап на развитие и самият производствен процес има различни изисквания.
При някои клиенти измерването продължава да се извършва ръчно в лаборатория и това е напълно адекватно решение за техния процес. За други следващата стъпка е полуавтоматизацията – стандартизирано решение, което подпомага оператора и осигурява по-висока повторяемост.
При големи производствени обеми вече можем да говорим за напълно автоматизирано измерване, интегрирано директно в производствения процес. А когато стандартното решение не е достатъчно, разработваме персонализирана автоматизация според конкретния продукт и конкретната производствена среда.
Работим и с мрежа от технологични партньори, което ни позволява да изграждаме цялостни решения, а не просто да доставяме отделен измервателен уред.
3. Защо автоматизацията на измерването става все по-важна за производствените компании?
Защото всяка производствена компания в определен момент започва да мисли за мащабиране. По-голямото производство означава нужда от по-висока скорост, по-ниска себестойност и най-вече постоянно качество.
А когато произвеждаш хиляди или милиони еднакви изделия, вече не можеш да разчиташ единствено на индивидуалната преценка на оператора. Необходимо е процесът да бъде стандартизиран.
Точно тук измерването има много важна роля. То дава обективен критерий дали продуктът отговаря на зададените изисквания. Автоматизацията позволява този критерий да бъде прилаган по един и същи начин, многократно и в реална производствена среда. А когато резултатите се събират системно, те могат да покажат и тенденции – например отклонения между партиди, промени в суровините или момент, в който процесът започва да излиза извън зададените параметри.
4. Имате ли примери за подобни решения в големи производства?
Да. Подобни решения не са нова посока за Konica Minolta. Още преди години сме реализирали персонализирани системи за автоматизирано измерване на различни процеси в производството на Volkswagen в Германия. Част от това решение беше показана и във видео по време на Robotics Strategy Forum 2026, което може да видите [тук].
Това е добър пример как измервателната технология може да бъде интегрирана като част от самия производствен процес, а не да остане само лабораторен инструмент.
По-важното е, че още тогава се вижда тенденцията, която днес става все по-актуална – производителите искат измерването да бъде по-близо до производствената линия, да се случва по-бързо и резултатът да може директно да подпомага следващото действие.
5. Това означава ли, че традиционните измервателни уреди и лабораторното измерване остават на заден план?
Напротив. За много компании именно измервателният уред е първата стъпка.
Не всеки производствен процес трябва веднага да бъде автоматизиран. Много наши клиенти използват прецизни измервателни уреди в лабораторна среда или директно в производството и това е напълно достатъчно за техните нужди.
Но има нещо важно, когато една компания започне да измерва системно, тя на практика започва да стандартизира качеството си. А когато един процес вече е стандартизиран, автоматизирането му става много по-естествена следваща стъпка.
Затова за нас ръчното измерване и автоматизацията не са две отделни направления. Те са различни етапи от развитието на един и същи процес.
6. В кои производства най-често виждате приложение на подобен подход?
На практика във всяко производство, при което има параметър, който трябва да бъде постоянен и проверим.
В автомобилната индустрия това могат да бъдат цветът и външният вид на интериорни и екстериорни компоненти, качеството на дисплеи и осветление или автоматизирана проверка на сглобки и заварки.
При пластмаси, бои, покрития и химически продукти често говорим за контрол на цвят, гланц и равномерност. В хранително-вкусовата промишленост могат да се следят както външният вид, така и параметри като състав, влажност или наличие на нежелани материали.
Приложения има и в електрониката, осветлението, текстила, козметиката, фармацевтичното производство и опаковките.
Общото между всички тях е едно – има характеристика на продукта или процеса, която трябва да бъде измерена обективно и контролирана повторяемо.
7. Когато една компания говори за контрол на качеството, откъде обикновено започва разговорът?
Много често започваме от външния вид на крайния продукт – дали има дефект, дали повърхността е гладка, дали продуктът отговаря визуално на зададения стандарт.
Тук вече говорим за автоматизирана визуална инспекция и машинно зрение.
Но понякога, когато тръгнем „назад“ по производствения процес, се оказва, че още преди визуалната инспекция има други критични параметри. Това може да бъде цветът на изделието, неговият отблясък, светлинните характеристики или дори съставът на суровината, от която е произведено.
Затова за нас контролът на качеството не е само финалната инспекция. Важният въпрос е къде по производствения процес измерването може да даде най-голяма стойност – от входящия контрол на суровините, през самото производство до автоматизираната инспекция на готовия продукт.
8. Ако един производител иска да подобри начина, по който измерва и контролира качеството, откъде е най-разумно да започне?
Първо трябва да си отговори какво точно иска да измерва и какъв проблем иска да реши. Понякога напълно достатъчен е измервателен уред и добре дефинирана методика. В други случаи обемът и сложността на производството вече изискват полуавтоматизиран или изцяло автоматизиран процес.
