Повод за тази статия е инфографиката „18 National Robotic Associations“, създадена от Джейк Хол (Jake Hall) – автор на платформата The Manufacturing Millennial. Тя представя на една карта националните асоциации по роботика, членуващи в Международната федерация по роботика (IFR), сред които и нашето Сдружение.
На картата на световната роботика България е редом до държави с дългогодишни индустриални традиции – Германия, Япония, Южна Корея, Италия и САЩ. Това присъствие е важно, но само по себе си не е достатъчно. Истинският въпрос е как изграждаме среда, в която роботиката се развива не като сбор от отделни компании, а като цяла индустрия.
Като член на Международната федерация по роботика (International Federation of Robotics, IFR) и организация, която обединява компании от роботиката, автоматизацията и технологичния сектор, PARAi има възможност да наблюдава тези процеси отблизо.
През годините научихме няколко важни урока. Те определят и начина, по който развиваме нашата общност – от Robotics Strategy Forum, през работата ни за създаване на нови партньорства между компании, до аналитичната дейност и рамката за насърчаване на млади таланти.
1. Роботиката е много по-широка от производството на роботи
Когато чуем „роботика“, обикновено си представяме роботизирана ръка в завод или хуманоиден робот. Реалната индустрия обаче включва много повече: механика, електроника, сензори, машинно зрение, изкуствен интелект, софтуер, системна интеграция, производствено оборудване и логистика. Един робот може да бъде разработен от компания, която създава алгоритмите, да използва електроника от друг производител, да разчита на специализирани захвати и сензори от трети и да бъде внедрен в завод от системен интегратор. Същото важи и за технологиите, които не бихме свързали непосредствено с роботиката. Такива са софтуер, индустриална електроника и контролери, машинно зрение, решения за киберсигурност, грипери, задвижващи механизми, полимери и много други.
Това са различни бизнеси, но те могат да бъдат част от една и съща технологична верига. Именно затова PARAi не е общност само на производителите или интеграторите на роботи. В нея среща си дават компании от автоматизацията, софтуера, AI, електрониката, машиностроенето, дигиталната трансформация но също и фондове за рисков капитал, адвокатски кантори, консултанти по европроекти, дружества за факторинг, финансиране и много други.
Тази философия очертава и мащаба на Robotics Strategy Forum. Събитието надхвърля рамките на традиционната роботика, като представя цялостната индустриална екосистема — от индустриален софтуер и системи за управление на производството до електроника, 3D печат, машинно зрение и решения за дигитализация.
Първият урок е прост: България не е необходимо да произвежда всеки компонент на един робот, за да има силна индустрия за роботика. Трябва да развиваме собствените си технологични компетенции, обаче по важното – трябва да създаваме връзки между тях.
2. За да превърнем идеята в продукт, са необходими капитал, оборудване и достъп до реални производства
Разработването на робот е сложен инженерен процес. След първоначалната идея идват прототипирането, изпитванията, разработката на механиката и електрониката, софтуерът, безопасността, интеграцията и продължителното тестване в реална среда. Затова добрата идея и талантливият екип не са достатъчни. Необходими са инвестиции, оборудване, технически ментори, индустриални партньори и първи клиенти. В PARAi се опитваме да подпомагаме този процес по няколко начина. Създаваме възможности за млади екипи да преминат от идея към работещ прототип с помощта на технически специалисти, ментори и достъп до оборудване. Отделно, Robotics Strategy Forum дава възможност на компании да покажат своите продукти пред потенциални клиенти, производствени предприятия, инвеститори и международни партньори. Целта не е просто да демонстрираме технологията, а да създаваме условия тя да намери реално приложение.
Имаме и още един важен инструмент: посещенията на заводи в страната. Когато инженери, технологични компании и предприемачи влязат в реално производство, те могат да видят проблемите, които не се забелязват от презентация или по време на конференция. Къде се губи време? Кои операции са трудни за автоматизиране? Къде има повторяеми задачи, затруднения с качеството или необходимост от по-добро проследяване на производството?
Тук е важно да отбележим, че капиталът не означава само инвестиционен договор. За една хардуерна компания възможността да тества технологията си в завод, да получи обратна връзка от опитен инженер или да намери първия си индустриален клиент може да бъде също толкова решаваща.
Вторият урок: трябва да изграждаме не само среда, в която се раждат идеи, а среда, в която те могат да бъдат изпитани, внедрени и превърнати в устойчив бизнес.
3. Силната индустрия се изгражда с десетилетия последователни усилия
Не можем да създадем екосистема с една програма, една инвестиция или едно събитие. IFR работи от 1987 г., тоест почти 40 години. Резултатите от такъв хоризонт се виждат в класацията по плътност на роботизация: до Южна Корея, Сингапур и Китай в топ 10 е и Словения, малка държава с индустриална традиция, постигната с постоянство. Успешните индустриални екосистеми се развиват постепенно. Натрупват се инженерни умения, доставчици, производствен опит, университетски програми, научни разработки и предприемачески знания. Компаниите започват да си сътрудничат, служители създават нови бизнеси, а знанията остават в страната и се предават на следващото поколение.
Затова PARAi развива няколко допълващи се направления:
- Работата с членовете и партньорите подпомага създаването на съвместни проекти, намирането на нови клиенти и представянето на български технологии пред международни пазари.
- Robotics Strategy Forum събира индустрията, технологичните компании, институциите, научните организации и младите таланти.
- PARA Robotics Incubator подкрепя следващото поколение инженери и предприемачи.
- Индустриалните анализи и годишните доклади проследяват развитието на сектора, пазарните тенденции и успехите на българските компании.
- Регулярните ни срещи помагат на членовете ни да споделят добри практики и обменят ценна информация, държейки пулса на PARAi активен.
Всяка от тези инициативи има различен хоризонт. Общата им цел обаче е една: да допринасят за развитието на една и съща екосистема. Истинският успех не е да организираме по-голям форум всяка година. Той е след пет или десет години в България да има повече инженерни компании, повече собствени продукти, повече опитни предприемачи и повече хора, които могат да създават следващото поколение технологии.
Третият урок: индустриалното развитие изисква постоянство. Резултатите се натрупват с години, а понякога и с десетилетия.
4. Международните партньорства отварят врати, които трудно бихме отворили сами
Роботиката е глобална индустрия. Технологиите, компонентите, знанията и клиентите рядко се ограничават в рамките на една държава. Затова международното сътрудничество е важно не само за представителството на България, а и за възможностите, които създава пред местните компании. Един от начините, по които работим в тази посока, е Robotics Strategy Forum. През 2025 г. Дания беше представена като партньор на форума, а през 2026 г. Япония беше държава-партньор. Дания има разпознаваеми компании в колаборативната и мобилната роботика, а Япония е сред водещите световни сили в индустриалната роботика.
Партньорството с Япония през 2026 г. даде възможност да поставим акцент върху технологичното сътрудничество и да представим програмата J-Bridge, която подпомага свързването на български и японски технологични компании. Във форума участва и представител на Японската агенция за насърчаване на външната търговия (JETRO). За българските компании подобни контакти могат да бъдат отправна точка за съвместни разработки, достъп до нови пазари, намиране на партньори и обмен на инженерна експертиза. Международните връзки обаче имат стойност само когато се превръщат в конкретни резултати. Една среща е начало; съвместният проект, новият клиент или дългосрочното технологично партньорство са реалната цел.
Четвъртият урок: не е необходимо да изграждаме всичко сами. Необходимо е да знаем с кого да се свържем и как да превърнем международния опит в собствен индустриален капацитет.
5. Най-важното: някой трябва да накара всички тези хора да работят заедно
Това е урокът, който обединява всички останали. България има страхотни инженери, технологични компании и учени. Има хора, които разработват роботи, създават електроника, изграждат сложни софтуерни системи, изследват изкуствения интелект и решават трудни производствени проблеми.
Предизвикателството не е просто да открием тези хора. То е да създадем условия да работят заедно. Един инженер може да има решение, но да не познава компанията, която се нуждае от него. Завод може да търси автоматизация, но да не знае кой в България разполага с необходимата експертиза. Един учен може да разработва обещаваща технология, но да няма достъп до производствената среда, в която тя да бъде тествана. Един предприемач може да има продукт, но да не знае към кой международен партньор да се обърне.
Именно това e ролята на PARAi. Нашата работа е да свързваме тези хора и организации, да създаваме поводи за срещи, да откриваме общи интереси и да помагаме контактите да се превръщат в съвместни проекти. Това може да се случи на Robotics Strategy Forum, при посещение в завод, в рамките на Robotics Incubator, чрез тематична среща или при работа по конкретен технологичен проблем.
Понякога резултатът е ново партньорство между две компании. Друг път е първият клиент на млад екип, нова инвестиция или продукт, който намира пътя си към международния пазар. За нас успехът не е само броят на членовете или събитията, които организираме. Успехът е това, което тези компании успяват да създадат заедно.
Затова работим PARAi да е активна инфраструктура за развитие на технологичния сектор – Сдружението, където индустрията среща науката, инженерите срещат предприемачите, а добрите идеи намират партньори и клиенти.
Петте урока, които описахме, водят към една обща цел: да преминем от отделни технологични успехи към по-свързана, по-конкурентоспособна и по-устойчива индустрия. Това изисква широк поглед към роботиката, достъп до капитал и реални производствени условия, последователни усилия и международни партньорства. Но преди всичко изисква хората, които вече притежават знанията и уменията, да започнат да работят по-често заедно. България има страхотни инженери, компании и учени. Нашата задача е да им помогнем да намерят едни други и да създават заедно.
