България отчита средногодишен ръст от 21,6% при показателя за внедряване на роботи за периода 2014–2024 г. Това показва Global Innovation Index 2026 на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) в секцията Global Innovation Tracker.
Само за периода 2023–2024 г. отчетеният ръст е 14%.
Данните показват, че роботизацията постепенно заема все по-важно място в технологичното развитие на страната. Но зад положителната тенденция стои по-същественият въпрос: каква икономическа и технологична стойност създава България чрез този процес?
От внедряване към собствено производство
Роботизацията има два различни, но взаимно допълващи се ефекта. От една страна, индустриалните предприятия внедряват роботи, за да повишат производителността, да намалят зависимостта от недостига на работна ръка, да подобрят качеството и да оптимизират производствените си процеси.
От друга страна, около тези инвестиции се развива цяла индустрия от технологични доставчици: производители на електроника и контролери, разработчици на софтуер, интегратори, специалисти по машинно зрение, производители на захвати, сензори и автономни системи.
Именно второто направление има потенциала да създаде по-висока добавена стойност за българската икономика. Ако едно предприятие закупи робот, то повишава производствения си капацитет. Ако българска компания разработи контролера, софтуера, системата за управление или цялостното роботизирано решение, тя създава продукт, който може да бъде реализиран и на международните пазари.
България има основа за развитие на собствена роботизирана индустрия
Българската технологична екосистема вече включва компании с компетенции в различни части на роботизираните системи – от електроника и индустриални контролери до машинно зрение, роботизирана палетизация, автономни мобилни платформи и специализиран софтуер.
Това е важно, защото съвременната роботика рядко е продукт на една-единствена технология. Тя изисква съчетаване на механика, електроника, софтуер, изкуствен интелект и системна интеграция. Следващата възможност е тези компетенции да се комбинират в повече съвместни разработки и продукти с международен потенциал.
Какво трябва да бъде следващото предизвикателство?
За да превърнем растежа на роботизацията в устойчиво конкурентно предимство, са необходими няколко паралелни усилия:
- Повече съвместни разработки: българските технологични компании трябва да намират по-лесно партньори с допълващи се компетенции.
- По-силна връзка с индустрията: предприятията трябва да имат достъп до подходящи интегратори и решения, съобразени с конкретните им производствени процеси.
- Инвестиции в инженерни умения: роботиката изисква специалисти, които разбират едновременно хардуер, софтуер, автоматизация и AI.
- Повече български продукти: необходимо е да преминем от внедряване на готови решения към разработване и производство на собствени технологии.
- Международна видимост: българските компании трябва да достигат до нови клиенти, партньори и пазари.
От 21,6% растеж към по-висока добавена стойност
PARAi обединява над 100 компании от сферите на роботиката, автоматизацията, софтуера, изкуствения интелект, електрониката и други високотехнологични индустрии. Чрез Robotics Strategy Forum, PARA Robotics Incubator, инициативите за сътрудничество между членовете и анализите на индустрията работим за изграждането на по-силна технологична екосистема.
Ръстът на роботизацията е положителен сигнал. Но дългосрочната ни цел трябва да бъде по-амбициозна: България да се утвърди не само като пазар за внедряване на роботи, а като място за разработване, производство и износ на роботизирани технологии.
Защото истинският технологичен напредък не се измерва само с броя на внедрените роботи, а и със стойността, която създаваме чрез тях.
Източник: WIPO, Global Innovation Index 2026, Global Innovation Tracker: https://www.wipo.int/edocs/gii-ranking/2026/bg.pdf
