Новата учебна база ще позволи на студентите да работят с реални системи за автоматизирано управление, енергийна ефективност и интелигентна сградна инфраструктура.
На 12 ноември 2026 г., по повод 81-ата годишнина на Русенския университет „Ангел Кънчев“, беше открита нова лаборатория по сградна автоматизация, изградена в партньорство със членовете ни от Siemens България.
Лабораторията се намира във Факултета по електротехника, електроника и автоматика и е предназначена за практическото обучение на бъдещи инженери и специалисти в областта на автоматизацията. Инициативата надгражда повече от 30 години сътрудничество между Siemens и Русенския университет и показва как технологичният бизнес може да участва пряко в модернизацията на инженерното образование.
От теория към работа с реални технологии
Едно от основните предимства на новата лаборатория е възможността студентите да придобиват практически опит със системи, които намират приложение в съвременните интелигентни сгради.
Дареното от Siemens оборудване включва сензори за температура, влажност и налягане, задвижващи механизми, термостати, контролери Siemens Desigo, входно-изходни модули, софтуер за инженерна настройка и симулация, както и пет преносими компютърни работни места.
Тази инфраструктура ще позволява разработването и тестването на решения в няколко направления:
- Сградна автоматизация: управление на отопление, вентилация, климатизация, осветление и щори.
- Енергиен мениджмънт: конфигуриране на системи за управление на сградните инсталации според реалните условия и присъствието на хора.
- Цифрови близнаци (Digital Twins): създаване на виртуални модели на сградни инсталации и симулиране на тяхната работа.
- Индустриална комуникация: програмиране на контролери и работа с протоколите BACnet и KNX.
- Електроавтоматика: проектиране на силови и контролни табла и изучаване на електрическите защити.
По този начин студентите ще могат да проследяват целия процес – от измерването на физически параметри през обработката на данните до автоматизираното управление на конкретна система.
Сградната автоматизация като част от дигиталната трансформация
Съвременните сградни системи имат все по-голямо значение за управлението на енергията, експлоатационните разходи и комфорта на обитателите.
Интегрирането на сензори, контролери и софтуерни платформи създава възможности за по-прецизно управление на техническите инсталации, откриване на неизправности и оптимизиране на енергопотреблението.
Тези технологии не се ограничават до офисни и жилищни сгради. Те намират приложение и в производствени предприятия, логистични центрове, болници и други обекти, в които надеждната експлоатация на инфраструктурата е от съществено значение.
Затова подготовката на инженери, които разбират едновременно хардуерните компоненти, комуникационните протоколи и софтуерното управление, е все по-важна за технологичното развитие на българската икономика.

Партньорство с дългосрочна стойност
Новата лаборатория е резултат от дългогодишното сътрудничество между Siemens България и Русенския университет, което обхваща модернизация на учебната база, дарения на оборудване, стажантски програми и инициативи за професионално развитие.
При откриването инж. Александър Стоянов, ръководител на направление „Интелигентна инфраструктура“ в Siemens България, подчерта, че инвестицията има значение както за подготовката на студентите, така и за бъдещето на инженерната професия и икономиката.
Ректорът проф. д-р Десислава Атанасова отбеляза, че идеята за лабораторията е възникнала преди година и е реализирана благодарение на партньорството със Siemens и подкрепата на д-р Боряна Манолова, председател на Настоятелството на университета.
Защо подобни инициативи са важни за българската индустрия?
От гледна точка на PARAi развитието на подобни практически лаборатории е важна стъпка към по-тясното обвързване на инженерното образование с реалните потребности на бизнеса. Индустрията се нуждае не само от специалисти с теоретични знания, но и от инженери, които могат да конфигурират, програмират, интегрират и поддържат съвременни автоматизирани системи.
За Северна България инициативи като тази имат и регионално значение. Те създават предпоставки за развитие на местните инженерни компетенции и за по-тясно взаимодействие между университета и технологичните предприятия.
Следващата стъпка е подобна инфраструктура да се използва още по-активно за съвместни проекти между студенти, преподаватели и компании, включително за решаване на конкретни технологични предизвикателства.
Защото бъдещето на българската индустрия зависи не само от технологиите, които внедряваме, но и от инженерите, които подготвяме да ги създават и управляват.